О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1486
София, 8.12.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на четвърти декември, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.1006 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на П. Г. С. и В. Д. С., подадена от адв. С.Спиридонова и на Д. Р. М., подадена от адв. Ел. Йончева срещу въззивно решение № 53 от 18.03.2009 год. по гр.д. № 595 /2008 год. на Великотърновския апелативен съд, с което е обезсилено решението на Плевенския окръжен съд от 5.08.2008 г. по гр.д. № 105/2007 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. С. и П. С. срещу Д. М. иск по чл.92 ЗЗД за разликата над 500 лв. до 54 766.35 лв., за периода 3.05.2007 г. до 25.04.2008 г., като процесуално недопустим и в тази част е прекратено производстото по делото; в частта с която е отменено решението на Плевенския окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от В. С. и П. С. срещу Д. М. частичен иск по чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка до размер на сумата 500 лв., за периода 5.02.2007г. до 3.05.2007 г. и в тази част е постановено ново, с което частичния иск е уважен за сумата 500 лв.; в частта, с която е оставено в сила решението на Плевенския окръжен съд, с което е уважен искът по чл.87, ал.3 ЗЗД.
По подадените касационни жалби Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, следното:
По касационната жалба на В. С. и П. Станев:
Жалбоподателите обжалват решението на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е обезсилено решението на Плевенския окръжен съд от 5.08.2008 г. по гр.д. № 105/2007 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. и П. С. срещу Д. М. иск по чл.92 ЗЗД за разликата над 500 лв. до 54 766.35 лв., за периода 3.05.2007 г. до 25.04.2008 г., като процесуално недопустим и в тази част е прекратено производстото по делото.
Ответницата по касационната жалба Д. М. не е подала писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да обезсили решението на първоинстанционния съд в частта, с която предявеният от жалбоподателите срещу М. иск по чл.92 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 500 лв. до 54 766.35 лв., за периода 3.05.2007 г. до 25.04.2008 г., и прекрати производството по делото в тази част Великотърновския апелативен съд е приел, че в нарушение на правилата по чл.116, ал.1 ГПК /отм./ е допуснато под формата на изменение на иска включване в предмета на спора нов предмет различен от първоначално заявеният период, а в последствие изменение на размера без да е внесена дължимата държавна такса.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото по иска по чл.92 ЗЗД, разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с приложените решения, и който е от значение за точното приложение на закона.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. при проверка допустимостта на касационното производство намира следното:
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
В случая допускането на касационното обжалване се обосновава с произнасянето с въззивното решение по процесуалноправен въпрос относно приложението на чл.116, ал.1 ГПК /отм./ решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Приложени са решение № 526 по гр.д. № 1087/1997 г. на V г.о.; решение № 1* по гр.д. № 611/99 г. на ВКС, ІІ г.о.
В обхвата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК се включва задължителната практика- тълкувателни решения, приемани на основание чл.124 ЗСВ, тълкувателни решения, приемани от ВС и ВКС при действието на ЗСВ от 1994 г. и тълкувателни постановления на Пленума на ВС-чл.59 ЗУС.
Приложените решение на ВКС са извън обхвата на практиката, имаща задължителен характер за съдилищата и извън обхвата на т.1 на чл.280 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Приложното поле на тази хипотеза обхваща противоречие между разрешенията на правен въпрос, дадени в обжалваното решение на въззивния съд и решение на друг съд, независимо от степента му в системата на съдебната йерархия. Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящия изхода на делото в обжалваното решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение.
В случая не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като жалбоподателите не са представили доказателства за наличието на тази хипотеза – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен извод в обжаваното решение.
Поставеният от жалбоподателите въпрос е по приложението на чл.116, ал.1 ГПК /отм./, който въпрос не е разрешаван в приложените решения на ВКС и БАС.
В решение № 526 по гр.д. № 1087/1997 г. ВКС, V г.о. е разрешен въпроса за характера на нормата на чл.92 ЗЗД. В решение № 1* по гр.д. № 611/99 г. на ВКС, ІІ г.о. въпроса за възможността страните свободно да определят размера на договорната лихва, а в решение № 150 по гр.д. № 289/2003 г. на БАС въпроса за свободата при договаряне, която не трябва да противоречи на принципите на справедливост и добрите нрави.
Не е налице и хопатезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По поставеният правен въпрос за допустимостта на изменението на иска по чл.116, ал.1 ГПК /отм./ е налице еднообразна и непротиворечива практика, която не се нуждае от промяна. Развитите от жалбоподателите съображения са относими към нарушенията по чл.281, т.3 ГПК които могат да бъдат предмет на разглеждане по същество на касационната жалба, но не са основания за допускане касационно обжалване по т.3 на чл.280 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не е налице визираното в касационната жалба основание по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По касационната жалба на Д. Маринова:
Жалбоподателката обжалва въззивното решение в частта, с която е отменено решението на Плевенския окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от В. С. и П. С. частичен иск по чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка до размер на сумата 500 лв., за периода 5.02.2007г. до 3.05.2007 г., и в тази част е постановено ново, с което е уважен за сумата 500 лв.; в частта, с която е оставено в сила решението на Плевенския окръжен съд, с което е развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД сключеният между страните договор.
Ответниците по касационната жалба В. С. и П. С. в писмения отговор изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба срещу решението на въззивния съд в частта, с която е уважен иска по чл.92 ЗЗД и жалбоподателката е осъдена да заплати на С. сумата 500 лв. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а касационното производство се прекрати. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивни решение с обжалваем интерес до 1000 лв., а в случая обжалваемият интерес е 500 лв.
Касационната жалба срещу решението на въззивният съд в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което е развален на основание чл.87, ал.3 ГПК сключеният между страните договор е процесуално допустима.
В изложение за допускане до касационно обжалване се поддържа, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по въпроса за началния момент от който започва да тече срока на сключения между страните договор, приемайки че срокът в който правото на строеж следвало да бъде реализирано започвал да тече от датата на заверката на заповедната книга, както и по въпроса за приложението на чл.87, ал.3 пр.2 ЗЗД.
По поставените въпроси не е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като жалбоподателката бланкетно е посочила тази хипотеза.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Към изложението са приложени решение № 544 по т.д. № 31/2006 г. на ВКС, ТК,ІІ т.о., решение № 290 по т.д. № 474/2005 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 807 по т.д. № 324/2005 г. на ВКС, ІІ т.о. В цитираните решение поставените от жалбоподателката правни въпроси не са били предмет на разрешаване, поради което същите са неотносими и не обосновават приложното поле на чл.-280, ал.1,т.2 ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По въпроса за разваляне на договорите на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, поради неизпълнение и за началният момент, от който започва да тече срока за изпълнение на поетите по договора задължения не е налице непоследователна и противоречива практика, която да се нуждае от уеднаквяване, нито е налице основание за промяна на съществуваща по тези въпроси практика.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 53 от 18.03.2009 год. по гр.д. № 595/2008 год. на Великотърновския апелативен съд, по подадените от В. Д. С. и П. Г. С. и двамата от гр. П., и Д. Р. М. от гр. Б. касационни жалби.
Определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. Р. М. срещу въззивно решение № 53 от 18.03.2009 г. по гр.д. № 595/2008 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е осъдена да заплати на П. Г. С. и В. Д. С. сумата 500 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение по сключен между страните договор, по предявен частичен иск за периода от 5.02.2007 г. до 3.05.2007 г.
Определението, с което касационната жалба на М. е оставена без разглеждане подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му, пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :