4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
София, 17.07.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч.гр.д. № 3232 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение на Софийски градски съд № 5206 от 18.03.2013 г. по ч.гр.д. № 62/2013 г., е потвърдено разпореждането от 31.10.2012 г. на Софийски районен съд, 25 с-в, постановено по гр.д. № 47392/2012 г., с което е върната исковата молба вх. № 18354/09.10.2012 г., предявена от Д. Д. С., Р. И. Б., С. Д. С. и Д. Д. С. против Е. И. Х. и В. В. Х., всички от [населено място], като недопустима и е прекратено производството по делото по иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК.
Недоволни от определението на СГС са жалбоподателите-ищци Д. Д. С. и Р. И. Б., които чрез процесуалния си представител адв. Н. Б. от АК-София, го обжалват в срок като считат, че същото е неправилно и молят да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството по предявения установителен иск.
В изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на частно касационно обжалване на въззивното определение по смисъла на чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено, че съдът се е произнесъл по правен въпрос от процесуално естество, от значение за изхода на делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният правен въпрос е – в кой случай при висящо производство и неоспорване в срок на представен документ в това производство по реда на чл. 193 ГПК, е налице правен интерес този документ да се оспори в отделно исково производство по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК, т.е. кои са случаите, когато е налице правен интерес от водене на този иск по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК. Твърдят, че постановеното въззивно определение противоречи на приетото в решение № 1160 от 09.12.2008 г. по гр.д. № 4325/2007 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 220 от 17.03.2009 г. по гр.д. № 2/2008 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по стария процесуален ред, които не съставляват задължителна съдебна практика, а противоречие на съдебната практика по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответниците по частната жалба не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателите и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно производство на въззивното определение.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че производството по искова молба за оспорване истинността на документ е недопустимо, когато страната е пропуснала да го оспори във висящ исков процес по реда на чл. 193 ГПК, както и в случаите, при които ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Във връзка с това по аргумент на по-силното основание е приел, че недопустими са поради липса на правен интерес и искове, които се обосновават на възможността за осуетяване на евентуални бъдещи претенции. Във връзка с посочения от жалбоподателите спорен въпрос относно допустимостта на предявения от тях иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, въззивният съд се е позовал на установеното по реда на чл. 292 ГПК с ТР № 5/14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 5/2012 г. – т. 1 и т. 3.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като поставеният процесуалноправен въпрос от касаторите, е решен от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл. 292 ГПК, а именно – ТР № 5/14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 5/2012 г. Именно в съответствие с приетото в т. 1 и т. 3 от него, по поставения правен въпрос въззивният съд е приел, че е недопустим иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производство по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК, както и, че е недопустим иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК.
Тъй като по поставения процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на делото, е налице задължителна съдебна практика, съобразена от въззивния съд в обжалваното определение, същото не следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав, № 5206 от 18.03.2013 г. по ч.гр.д. № 62/2013 г., по частна касационна жалба с вх. № 40800 от 05.04.2013 г. на Д. Д. С. и Р. И. Б., и двамата от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :