3
Определение на Върховния касационен съд IІІ г.о. Стр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
София, 22.07.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на трети юли, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.N 6127/2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Образувано е по молба на Технически университет, [населено място], филиал- П., подадена от адвокат М. Н. Т. за допълване на решение № 42 от 17.03.2014 г. по гр.д. № 1322/2012 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. и на определение № 469 от 28.04.2015 год., постановено по настоящото дело, в частта на направените разноски. Искането е за присъждане на разноските.
Ответникът В. Г. в писмен отговор по чл.248, ал.2 ГПК, подаден чрез адвокати К. Б. и Г. Ч. изразява становище, че молбата е недопустима, като просрочена, евентуално неоснователна, респ. че адвокатското възнаграждение е прекомерно завишено.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира молбата за частично основателна.
Производството по гр.д. № 1322/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. е приключило с решение № 42 от 17.03.2014 г., с което е обезсилено решение № 1397 от 16.08.2012 г. по гр.д. № 2314/2012 г. на Пловдивския окръжен съд и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. В тази хипотеза съгласно разпоредбата на чл.294, ал.2 ГПК въззивният съд се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. Ето защо компетентен да се произнесе по искането за направените от молителя разноски е Пловдивския окръжен съд. Молбата в тази част следва да се изпрати по компетентност на Пловдивския окръжен съд.
Производството по гр.д. № 6127/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. е образувано по касационна жалба на В. И. Г., срещу решение № 1291 от 3.07.2014 г. по гр.д. № 918/2014 г. на Пловдивския окръжен съд.
С определение № 469 от 28.04.2015 г., постановено в производство по чл. 288 ГПК съставът на Върховния касационен съд не е допуснал до касационно обжалване въззивното решение , като не се е произнесъл по въпроса за разноските, поискани от ответника по касация.
Молбата за допълване на определението е депозирана в срок. Процедурата по чл.248, ал.2 ГПК е изпълнена. По същество молбата е основателна.
Ответната страна по касационната жалба – Технически университет, [населено място], филиал- П. в писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК, подаден от адвокат М. Н. Т. е поискала присъждане на направените разноски, представен е договор за правна защита и съдействие за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 340 лв., поради което и в съответствие с т. 1 на на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, понесените разноски от този вид се явяват и надлежно доказани. Липсата на списък съгласно чл.80 ГПК е основание за отказ за изменение на иначе постановено определение в частта за разноските, не и в хипотеза на искано допълване на съдебния акт, с произнасяне по разноските, каквато е настоящата хипотеза.
Неоснователно е възражението на В. Г. за оставяне на молбата без разглеждане като процесуално недопустима. Определението по чл.288 ГПК е влязло в сила на 28.04.2015 г. Молбата за допълване е подадена по пощата на 28.05.2015 г., т.е. в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Възражението за прекомерност на дължимото адвокатско възнаграждение също е неоснователно. Приложимо в случая е изменението на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /обн. ДВ бр. 28 от 28.03.2014 г./, предвид депозиране на касационната жалба след влизането му в сила. Съобразно чл.7, ал.1 от наредбата за отмяна на уволнение или за възстановяване на работа, когато искът е предявен самостоятелно – не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2; за други неоценяеми искове – 200 лв.; за трудови дела с определен интерес – съобразно ал. 2. В случая В. И. Г. е предявил обективно съединени искове с правно основание чл.74 КТ и чл.75 КТ вр. чл.26 ЗЗД. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 340 лв. е за изготвяне на писмен отговор на касационната жалба. По аргумент от чл.9 ал.3 от наредбата за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без явяване в съдебно заседание възнаграждението е в размер 75 % от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. Договореното възнаграждение е в размер под минимално дължимото, поради което не е налице основание за намаляване съгласно чл.78, ал.5 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че определението следва да бъде допълнено, като на ответната страна се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 340 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховен касационен съд, трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 469 от 28.04.2015 г. по гр.д. № 6127/2014 г., по описа на Върховен касационен съд, трето гражданско отделение, както следва:
ОСЪЖДА В. И. Г. от [населено място], [улица] да заплати на Технически университет, [населено място], филиал – П., [улица] разноски за касационното производство, в размер на 340 лева – адвокатско възнаграждение.
Изпраща по компетентност на Пловдивския окръжен съд молба вх. № 24546/1.06.2015 г. на Технически университет, [населено място], филиал- П. в частта, по искането за допълване на решение по гр.д. № 1322/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове :