4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
София, 24.07.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч.гр.д. № 4344 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 357/11.04.2013 г. по в.ч.гр.д. № 411/2013 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено определението от 28.12.2012 г. по гр.д. № 7979/2012 г. на Русенския районен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Свищовския районен съд и е върнал делото на Русенския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по спора.
Недоволна от определението на РОС е жалбоподателката Е. Д. В. от [населено място], която го обжалва в срок и моли след като бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по процесуалноправния въпрос от значение за изхода на делото относно местната подсъдност на исковете по чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД, да бъде отменено като незаконосъобразно и делото изпратено за разглеждане от Свищовския районен съд съобразно правилата на общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК.
Ответникът по частната жалба Д. Б. В. от [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК. В нея е инкорпорирано изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с приложена съдебна практика.
След преценка доводите в частната жалба и на обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно производство на обжалвания съдебен акт. Предмет на спора е процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора относно местната подсъдност на исковете по чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот.
Делото е образувано по предявен от Д. Б. В. от [населено място] против Е. Д. В. от [населено място] иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД – за отмяна на договор за дарение на недвижим имот – апартамент в [населено място]. В хода на първоинстанционното производство по гр.д. № 7979/2012 г. Русенският районен съд е уважил искането на ответницата делото да бъде изпратено по подсъдност на Свищовския районен съд на основание чл. 105 ГПК с определение от 28.12.2012 г. То е обжалвано от ищеца и въззивният съд с обжалваното определение № 357/11.04.2013 г. по в.ч.гр.д. № 411/2013 г. го е отменил и е върнал делото на Русенския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по спора. Решаващият съд е приел, че е налице хипотезата на 109, пр. 2 ГПК, съгласно която исковете за разваляне на договори за вещни права върху недвижим имот се предявяват по местонахождението на имота и се е позовал на задължителна съдебна практика, обективирана в определение, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК – определение № 893 от 16.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 726/2011 г., ТК/ТР № 2 от 28.09.2011 г. на ВКС по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГТК, т. 1/. Въззивният съд е приел, че тъй като предявеният иск е за отмяна на договор за дарение на недвижим имот се касае до специална местна подсъдност, която изключва общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационният съд е компетентен да разгледа частна жалба срещу определение на въззивен съд, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол.
Представеното от жалбоподателката изложение за допускане на касационното обжалване не обосновава наличието на тези предпоставки. Посоченият от нея процесуалноправен въпрос относно местната подсъдност на исковете по чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот е от значение за изхода на спора, но той е решен от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, на която се е позовал. Специалната местна подсъдност по чл. 109 ГПК се отнася освен за исковете за вещни права върху недвижим имот, делбените искове и тези за определяне на граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот, така и за определена категория облигационни искове, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот – искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, както и тези за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот. По аналогия тази подсъдност се прилага и за конститутивния иск за отмяна договор за дарение на недвижим имот – чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД, както и за П. иск по чл. 135 ЗЗД за признаване недействителността по отношение на страните на извършена продажба на недвижим имот. В обобщение следва изводът, че специалната местна подсъдност по чл. 109 ГПК намира приложение само и единствено по отношение на вещни и облигационни искове с предмет недвижими имоти.
Тъй като въззивното определение е съобразено със задължителната съдебна практика, основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не намира приложение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 357/11.04.2013 г. по в.ч.гр.д. № 411/2013 г. на Русенския окръжен съд, по частна касационна жалба с вх. № 5351/08.05.2013 г. на Е. Д. В. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :