3
Определение на Върховния касационен съд IІІ г.о. Стр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 15.02. 2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Б. ч.гр.д. № 669 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. К. К. от[населено място], приподписана от пълномощника му- адв. М. В. срещу определение № 635 от 22.11.2010 г. по ч.гр.д. № 343/2010 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено определението от 15.10.2010 г. по гр.д. № 1713/2010 г. на Габровския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на К. за освобождаване от внасяне на държавна такса по гр.д. № 1713/2010 г. на Габровския районен съд.
По подадената частна касационна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е допустима.
С обжалваното определение Габровският окръжен съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което молбата на Т. К. за освобождаване от заплащане на държавна такса поради липса на достатъчно средства е оставена без уважение. Въззивният съд е приел, че частната жалба срещу отказа да бъде освободен от държавна такса е неоснователна, тъй като не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за да приеме, че жалбоподателя не разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимите такси за производството. Прието е, че с ЕР на Т. от 18.02.2003 г. му е определена 75 % неработоспособност за срок от две години- до 2005 г., че семейството му е едночленно и получавана от него пенсия в размер на 265.68 лв., от която разходите за лекарства са в размер на 32-42 лв. му позволява да заплати дължимата държавна такса от 80 лв.
В изложение към частната жалба се поддържа, че по въпроса за правната възможност на едно лице да бъде освободено от дължимата в производството държавна такса е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представено е определение № 159 от 1.03.2005 г. по ч.гр.д. № 11/2005 г. на ВКС, ІV г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че не са налице основания да се допусне касационно обжалване, тъй като процесуалноправният въпрос, макар да обуславя крайните изводи в обжалваното определение, не се решава противоречиво. Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, основание за освобождаване от такси и разноски по делата, може да се признае на физически лица, за които е установено, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Развитият от жалбоподателя довод, че е налице противоречиво разрешаване на поставения въпрос, тъй като е разрешен по различен начин в обжалваното определение и приложеното определение на ВКС, по което е бил освободен от внасяне на държавна такса по друго дело, при едни и същи обстоятелства е неоснователен. Преценката на съда за това, дали да се признае на физическото лице, че няма достатъчно средства да заплати държавна такса в производството, следва да се извършва във всеки конкретен случай, с оглед данните по делото, тъй като обстоятелствата, които са от значение за освобождаване от държавна такса могат да се изменят за различен период от време. Затова представеното определение, с което жалбоподателят е бил освободен от внасяне на държавна такса по гр.д. № 1260/2004 г. не може да се обоснове извод за противоречива съдебна практика.
Предвид изложеното, не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 635 от 22.11.2010 г. по ч.гр.д. № 343/2010 г. на Габровския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: