4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 874
София, 15.07.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на деветнадесети юни, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 3755 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С., подадена чрез адвокат Л. П. срещу въззивно решение от 25.02.2013 год. по гр.д. № 9753/2012 год. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение от 22.05.2012 г. по гр.д. № 36029/2011 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от А. Л. С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ- за отмяна заповед за уволнение № 5-222 от 15.06.2011 г. на изпълнителния директор на УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов”, с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнение длъжност “старша медицинска сестра”.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд е постановил решението си по съществен въпрос, касаещ приложението на чл.325, ал.1, т.3 КТ при наличие на трудов договор за длъжността “старша медицинска сестра” и издадена вътрешна заповед на работодателя, с която са променени трудовите функции на служителя, и той е работил като “медицинска сестра”, а трудовото правоотношение е прекратено от трудовата функция която не е изпълнявал към момента на прекратяването му. Поддържа, че този въпрос е от съществено значение за точното приложение на правото и неговото развитие.
Ответникът- УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов”, ЕАД, [населено място] в писмен отговор подаден чрез юрисконсулт К. П. поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване. Претендира разноски за касационното производство.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от А. С. срещу УМБАЛСМ “Н.И. Пирогов”, ЕАД, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, Софийски градски съд приел, че трудовият договор между страните по делото е бил за определен срок, който е изтекъл, поради което и основанието на което е прекратен- чл.325, ал.1, т.3 КТ е законосъобразно. Приел е за неоснователен доводът на ищцата, че е изпълнявала трудовото си правоотношение на основание два валидни договори, вторият от които издаден въз основа на вътрешна заповед и действащ като основен трудов договор, поради което заповедта за прекратяването му била незаконосъобразна. Този извод съдът е обосновал с обстоятелството, че вътрешната заповед няма характер на втори трудов договор още по-малко на основен, тъй като не е подписана от ищцата и не съставлява изменение на трудовото й правоотношение, както и че не е издадена от работодателя.
Поставеният въпрос касае възможността за изменение на трудовото правоотношение за определено или неопределено време. Върховният касационен съд многократно е изразявал становището си, че хипотезата на чл.119 КТ визира възможност за изменение на трудовото правоотношение за определено или неопределено време, като от момента на постигане на съгласие за промяна трудовото правоотношение продължава да съществува между страните с измененията според постигнатото съгласие. Въззивният съд в обжалваното решение е приел, че представената като доказателство по делото вътрешна заповед на началник секция “Урология” няма характеристиката на такова споразумение, тъй като не е подписана от ищцата и не е издадена от работодателя, т.е. между страните не е постигнато съгласие за изменение на трудовия договор, поради което не може да се приеме, че е налице валидно изменение на същия. В съответствие с трайната практика на ВКС е изводът, че не е налице постигнато съгласие за промяна на трудовото правоотношение, трудовият договор е един, този сключен по реда на чл.68, ал.1, т.1 КТ, което обуславя законосъобразността на издадената заповед за прекратяването му на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ- поради изтичане на уговорения срок. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на посоченото в жалбата основание, а именно чл. 280, ал.1, т.3 КТ. Не е налице липса на практика по разрешения с въззивното решение съществен правен въпрос, нито е налице нужда съществуващата практика да бъде променена поради настъпили съществени промени в обществените отношения, до които са отнася приложената правна норма.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.02.2013 год. по гр.д. № 9753/2012 год. на Софийски градски съд.
Осъжда А. Л. С. от [населено място], ж.к. “-І”, [жилищен адрес] ет.V, ап.8 да заплати на УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов”, ЕАД, [населено място], [улица] направените разноски за касационното производство в размер на 150 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :