2
Определение на ВКС, ГК, III г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 551
[населено място], 03.08.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесет и трети юли, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 289 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3
ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Й. Бозов от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. П. от АК-Б., срещу въззивното определение на Бургаския окръжен съд, ГК, V въззивен с-в, № V-733 от 21.03.2012 г. по ч. гр. д. № 407/2012 г., с което е потвърдено определение № 593 от 19.01.2012 г. по гр. д. № 11276/2011 г. на Бургаския районен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Ответникът по частната жалба Министерство на отбраната [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд допуска касационно обжалване на тези въззивни определения, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС, настоящият съдебен състав взе предвид следното.
Бургаският районен съд е прекратил производството по делото и то е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд по съображения, че ищецът не се е възползвал от предоставената му с чл. 108, ал. 1, изр. второ ГПК възможност за изборна подсъдност като предяви иска си по седалището на поделението, където е полагал труд през процесния период – Поморийския районен съд. Поради това следва да се приложи общата местна подсъдност по седалището на ответника по чл. 108 ГПК при своевременно направено възражение от него за местна неподсъдност.
В. съд е потвърдил определението с мотиви, че спорът не е трудов по смисъла на чл. 357 КТ, което е видно от съдържанието на договора за кадрова военна служба. Местно компетентен да разгледа исковете е съдът по местонахождението на ответника Министерство на отбраната. Действително съгласно чл. 108, ал. 1, изр. второ ГПК, ищецът има право на избор по отношение на местната подсъдност, но същият е твърдял, че е изпълнявал кадровата военна служба в поделение в П., а не в съдебния район на Бургаския районен съд. Фактът, че поделението е било закрито, а дейността му е преминала към друго военно формирование, намиращо се в [населено място], също не обуславя подсъдност на спора в Б.. Няма преки отношения между ищеца и поделение на МО. Договорът за кадрова военна служба е сключен с министъра на отбраната и изпълнението му в поделения, намиращи се в различни населени места не обуславя преки отношения с конкретното поделение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради противоречиво решаване от ВКС на въпроса за характера на правоотношението /трудово или служебно/ по претенцията за заплащане на извънреден труд на кадрови военнослужещ, и приложима ли е разпоредбата на чл. 114 ГПК и чл. 108, ал. 1, предл. второ ГПК в този случай, решаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Прилага съдебна практика.
Върховният касационен съд, в настоящия състав на Трето гражданско отделение намира, че поставените въпроси са от значение за решаването на делото, но по първия от тях не е налице твърдяното противоречие. С приложените определение № 578/2011 г. на IV г.о, № 452/2011 г. на III г.о. и № 582/2010 г. на IV г.о. на ВКС е разрешен въпрос по прилагането на специалната изборна местна подсъдност по чл. 114 ГПК по трудови спорове. В настоящия случай правоотношението между страните не е трудово. То е възникнало на основание чл. 115 и чл. 119 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ/отм./. Разпоредбата на чл. 114 ГПК се прилага само относно лицата, наети по трудово правоотношение – в този смисъл е налице задължителна съдебна практика, обективирана в определение № 482 от 23.09.2009 г. по ч.гр.д. № 503/2009 г. на III г.о. на ВКС. Относно местната подсъдност на споровете по изпълнението на договор за кадрова военна служба важат общите правила за подсъдност на исковете.
По втория от поставените въпроси също е налице задължителна съдебна практика – определение № 376 от 28.05.2012 г. на ВКС по ч.гр.д. № 291/2012 г., III г.о., с което е допуснато касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и е прието, че няма пречка искът да се предяви по местонахождението на поделението, където ищецът е полагал труд, съгласно правилото на чл. 108, ал. 1, изр. второ ГПК. В случая въззивният съд е приел, че договорът за кадрова военна служба е сключен с министъра на отбраната, поради което изпълнението му в поделения, намиращи се в различни населени места не обуславя преки отношения с конкретното поделение. Поради това, че няма преки отношения между ищеца и поделение на МО, искът следва да се предяви по местонахождението на министерството. Макар че въззивният съд не е приложил разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. второ ГПК в точния й смисъл с оглед дадения отговор на поставения въпрос в определение № 376/2012 г. на ВКС, в конкретния случай няма данни по делото в подкрепа на твърдението, че правоприемник на закритото поделение в [населено място] е друго поделение в [населено място]. Няма и признания в тази насока от ответника, както се твърди в частната жалба. Данните по делото са, че след закриване на военно формирование 22730 -П., документацията му е сдадена в Оперативния архив на БА. При липса на доказателства за твърдяното правоприемство, доводите на ищеца за местна подсъдност по местонахождението на поделение 26720 в [населено място], са неоснователни. Тъй като по поставения правен въпрос е налице задължителна съдебна практика, се изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение на Бургаския окръжен съд, ГК, V въззивен с-в, № V-733 от 21.03.2012 г. постановено по ч. гр. д. № 407/2012 г., по частна касационна жалба с вх. № 5228/04.04.2012 г. на Г. Й. Бозов от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: