4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
[населено място], 14.04. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април, през две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч.гр.д. № 82 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 746 на Р. окръжен съд/Р./ от 14.10.2010 г. по ч.гр.д. № 797/2010 г., с което е потвърдено определение от 27.07.2010 г. по ч. гр.д. № 3102/2010 г. на Р. районен съд, с което е обезсилена издадената в полза на К. Г. Т. от[населено място] срещу С. М. М. от[населено място], заповед № 2057 от 23.04.2010 г. за изпълнение на парично задължение и производството по делото е прекратено.
Недоволен от определението на Р. е жалбоподателят К. Г. Т. от[населено място], който го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено като незаконосъобразно.
Ответникът по частната касационна жалба С. М. М. от[населено място], чрез процесуалния си представител адв. Ю. Д. от АК-Р., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, я оспорва като неоснователна.
С разпореждане № 4150 от 07.12.2010 г. на въззивния съд по ч.гр.д. № 797/2010 г. частната жалба е оставена без движение, с указания за привеждането й в едноседмичен срок в съответствие с изискванията на чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, чл. 284, ал. 3, т. 1 и т. 4 ГПК.
Във връзка с указанията на съда, жалбоподателят е депозирал изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което са изложени основанията за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не е посочен правния въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, който да е значим за изхода на делото и който е решен в обжалваното въззивно определение и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В изложението бланкетно е посочено, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като посоченият правен въпрос е, какво представляват „особените непредвидени обстоятелства” по см. на чл. 64, ал. 2/погрешно посочена ал. 1/ ГПК и трябва ли те да съществуват през цялото време на определения от закона или съда срок. Излагат се съображения, че в указания му едномесечен срок жалбоподателят, който е взискател-кредитор, при депозирано в срок възражение от длъжника, не е предявил иск за доказване на своето вземане, тъй като се е разболял и е бил обективно възпрепятстван да депозира в този срок исковата си молба, каквото възражение е направил пред въззивния съд.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателя, становището на ответната страна и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно производство.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че като е обезсилил издадената в полза на касатора К. Т. срещу С. М. заповед № 2057 от 23.04.2010 г. за изпълнение на парично задължение и е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд – Р. районен съд/РРС/ е постановил законосъобразно определение. Приел е, че в производството по ч.гр.д. № 3102/2010 г. по описа на РРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК в полза на К. Т. срещу С. М. и тъй като длъжникът е депозирал възражение по реда на чл. 414 ГПК, с разпореждане от 05.05.2010 г. съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок следва да предяви иск относно вземането си, за което да представи доказателства, като ако не стори това в указания срок, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Разпореждането е получено лично от заявителя/касатор/ на 18.06.2010 г., същият в едномесечния срок не е представил доказателства, че е завел иск за установяване на вземането си, поради което и на основание чл. 415, ал. 2 ГПК, с определение от 27.07.2010 г. съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил производството по делото. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че след като в случая не са представени доказателства от заявителя-касатор, че в указания му срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, той е предявил иск за установяване на вземането си по чл. 422 ГПК, като правна последица от това неизпълнение в срок е обезсилването на издадената в негова полза заповед за изпълнение – чл. 415, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че жалбоподателят не е изложил кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, който да е от съществено значение за делото, разрешен при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В депозираното от пълномощника му адв. Т. С. от АК-София изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, е формулиран правен въпрос относно това какво представляват „особените непредвидени обстоятелства” по см. на чл. 64, ал. 2 ГПК и трябва ли те да съществуват през цялото време на определения от закона или съда срок, който въпрос в случая не е обусловил изхода на делото и би бил от значение само в производството по чл. 64, ал. 2 ГПК, в случаите, когато страната, пропуснала установения от закона или определения от съда срок, е поискала неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, каквото производство в случая не е проведено. В случая не е налице посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешен от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ изхода на делото, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго и т.н., какъвто не е настоящия случай. Действително ГПК/2007 г./ е нов процесуален закон, но регламентираното в него Заповедно производство в Глава 37, не е ново, а аналогично на това, уредено в Дял Трети, Глава 22 –Подлежащи на изпълнение актове в чл. 237 и сл. ГПК/1952 г./отм./. Освен това в конкретния случай приложимата разпоредба на чл. 415, ал. 2 ГПК, която има императивен характер, е ясна и не се нуждае от тълкуване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че обжалваното въззивно определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно определение № 746 на Р. окръжен съд от 14.10.2010 г. по ч.гр.д. № 797/2010 г., с което е потвърдено определение от 27.07.2010 г. по ч. гр.д. № 3102/2010 г. на Р. районен съд, с което е обезсилена издадената в полза на К. Г. Т. от[населено място] срещу С. М. М. от[населено място], заповед № 2057 от 23.04.2010 г. за изпълнение на парично задължение и производството по делото е прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :