2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
гр.София, 16.03.2011 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на девети март две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка юстиниянова
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 1069 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Г. от[населено място], подадена от адв. П. С. срещу въззивно решение от 13.11.2009 г. по гр.д.№ 2547/2008 г. на С. градски съд, с което е оставено в сила решение от 30.05.2008 г. по гр. д. № 12783/2007 г. на С. районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу Ю. П. Г. искове с правно основание чл. 232, ал.2 ЗЗД, чл.86 ЗЗД , чл.233, ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно се поддържа, че основанието за допускане на касационно обжалване е свързано с развитието на правото и точното прилагане на закона. Излагат се съображения за необоснованост на извода на съда, че уговорената с договора наемна цена е заплатена, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила свързани с преценката на събраните по делото доказателства, че по недопустим начин са разрешени въпроси свързани с правото на собственост, с правото наемодателя да защити отдадения под наем имот от умишлени действия на наемодателя и допускането на решението до касационен контрол би допринесло за точното приложение на закона и за развитието на правото.
От ответницата Ю. П. Г. не е постъпил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта му, с която предявеният от М. И. Г. срещу Ю. П. Г. иск по чл. 232, ал.2 ЗЗД за сумата 2 100 лв., дължим по договор от 14.07.2004 г. наем за периода 14.07.2004 г. до 9.02.2005 г. и лихва за забава върху главницата по чл.86 ЗЗД за периода 9.02.2005 г. до 1.08.2007 г. в размер на сумата 611.76 лв.и е допустима. В частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта му, с която исковете на жалбоподателката по чл.232, ал.2 ЗЗД за сумата 100 лв. разходи за електроенергия по наетия с договора от 14.07.2004 г. имот за периода м. октомври 2004 г. до 9.02.2005 г.; по чл.233, ал.1, изр.2-ро ЗЗД за 800 лв. обезщетение за липсващи от обзавеждането на наетия имот две дървени маси и четири броя дървени пейки и 200 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в необходимост от полагане на усилия за установяване на фактическа власт върху наетия имот, неправомерно опразнен и заключен от ответницата касационната жалба е недопустима, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК и следва да се остави без разглеждане.
В частта, с която се обжалва решението на въззивния съд, с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта му, с която предявеният от М. И. Г. срещу Ю. П. Г. иск по чл. 232, ал.2 ЗЗД за сумата 2 100 лв., дължим по договор от 14.07.2004 г. наем за периода 14.07.2004 г. до 9.02.2005 г. и лихва за забава върху главницата по чл.86 ЗЗД за периода 9.02.2005 г. до 1.08.2007 г. в размер на сумата 611.76 лв. не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение С. градски съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което искът по чл. 232, ал.2 ЗЗД за сумата 2 100 лв., дължим по договор от 14.07.2004 г. наем за периода 14.07.2004 г. до 9.02.2005 г. и лихва за забава върху главницата по чл.86 ЗЗД за периода 9.02.2005 г. до 1.08.2007 г. в размер на сумата 611.76 лв. е отхвърлен. Приел е, че през процесния период между страните по делото е съществувало валидно облигационно отношение по силата на договор за наем от 14.07.2004 г., че размерът на уговорената наемна цена е 100 лв. на месец, че ищцата не е доказала твърдението си уговореният месечен наем да е бил 300 лв. Въз основа на това е извел изводът, че за процесния период дължимият наем възлиза на 800 лв., а ответницата е заплатила 1020 лв., поради което същата е заплатила целият дължим наем.
В изложението за допускане на касационно обжалване не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, разгледан от съда. Развитите оплаквания касаят неправилност на решението, изразяваща се в необоснованост на същото, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон. Това обаче са основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, но те не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Предмет на преценка в производството по чл. 288 ГПК не е правилността на въззивното решение, а наличието на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, които жалбоподателката следва да посочи и обоснове. Касационният съд е обвързан от посоченото в изложението основание за допускане до касация, защото противното би означавало допускането да касация да е служебно, каквато не е идеята на чл.280, ал.1 ГПК. При това положение, тъй като съдът не следва сам да формулира правния въпрос, а още по-малко да обосновава хипотезите за допустимост на обжалването, не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
Не ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 13.11.2009 г. по гр.д. № 2547/2008 г. на С. градски съд в частта, с която е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което искът на М. И. Г. срещу Ю. П. Г. по чл. 232, ал.2 ЗЗД за сумата 2 100 лв., дължим по договор от 14.07.2004 г. наем за периода 14.07.2004 г. до 9.02.2005 г. и лихва за забава върху главницата по чл.86 ЗЗД за периода 9.02.2005 г. до 1.08.2007 г. в размер на сумата 611.76 лв. е отхвърлен.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. И. Г. срещу решение от 13.11.2009 г. по гр.д. № 2547/2008 г. на С. градски съд в частта, с която е оставил в сила решението на С. районен съд в частта му, с която предявените от М. И. Г. срещу Ю. П. Г. искове по чл.232, ал.2 ЗЗД за сумата 100 лв. разходи за електроенергия по наетия с договора от 14.07.2004 г. имот за периода м. октомври 2004 г. до 9.02.2005 г.; по чл.233, ал.1, изр.2-ро ЗЗД за 800 лв. обезщетение за липсващи от обзавеждането на наетия имот две дървени маси и четири броя дървени пейки и 200 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в необходимост от полагане на усилия за установяване на фактическа власт върху наетия имот, неправомерно опразнен и заключен от ответницата, като процесуално недопустима.
Определението в частта, с която не е допуснато касационно обжалване не подлежи на обжалване, а в частта с която е оставена без разглеждане касационната жалба на М. И. Г. подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :