3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
гр.София, 25.02.2011г.
Върховен касационен съд на РБ, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
Светла ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 1018 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. А. от[населено място] срещу въззивно решение от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 4083/2009г. на С. градски съд, с което е оставено в сила решение от 23.12.2008 г. по гр.д. № 15528/2008 г. на С. районен съд , с което е отхвърлен иска с правно основание чл.74, ал.1 вр. ал.4 КТ за прогласяване недействителност на клауза по т.2 от допълнително споразумение от 12.01.2007 г. към трудов договор № 3633 от 18.08.2004 г., поради противоречие със закона, предявен от М. А. срещу [фирма],[населено място].
В приложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
От ответната страна [фирма],[населено място] не е постъпил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което предявеният от М. К. А. срещу [фирма],[населено място] иск за обявяване за недействителна съдържаща се в допълнително споразумение към трудов договор клауза след прекратяване на трудовия договор в срок до една година да не работи по трудови или граждански отношение в конкурентна фирма, а ако след прекратяване на договора постъпи на работа в конкурентна фирма дължи обезщетение в размер на шест основни заплати е отхвърлен. Изложил е съображения, че между страните е бил сключен трудов договор, като с допълнително споразумение към него от 12.01.2007 г. в т.2 същите са се договорили служителят да не постъпва на работа в конкурентна фирма една година след прекратяването на трудовия договор, като при неизпълнение на това задължение дължи обезщетение в размер на шест основни заплати. Изложил е съображения, че няма данни волята на една от страните по трудовия договор да не е свободно формирана, т.е. ищецът доброволно е ограничил свободата си да избира професия и място където да я упражнява след прекратяване на трудовите правоотношения с ответника.
В изложение за допускане на касационно обжалване е поставен материалноправният въпрос –нищожна ли е клауза в трудов договор, с предмет задължение на служителя при прекратяване на трудовите правоотношения с работодателя да не постъпва на работа по трудови и граждански отношение в конкурентна фирма. Поддържа се, че поставянето на изискване от страна на работодателя към служителя да не работи в дадена стопанска област и при конкретно посочени работодатели противоречи на конституционно закрепения принцип всеки гражданин свободна да избира местоработата си.
Поставеният материалноправен въпрос е обуславящ за изхода на спора, а даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с разрешението дадено в постановените по чл.290 ГПК решение № 417 от 21.05.2010 г. по гр.д. № 1228/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 715 от 5.11.2010 г. по гр.д. № 139/2010 г. на ВКС, ІV г.о. С посочените решение е уеднаквена практиката на Върховния касационен съд по поставения въпрос, като е прието, че клауза, по силата на която се ограничава извършването на конкуретна дейност от страна на служители за определен срок след прекратяване на трудовия им договор е сключена в нарушение на конституционно признатото право на труд, по специално нормата на чл.48, ал.3 КРБ, където се прогласява свободата на избор на професия и място на работа на всеки гражданин, както и клауза с която се възлага гражданска отговорност на работник или служител в случай, че след прекратяване на трудовите правоотношения не спази изискването да не встъпва в трудови или граждански правоотношения с конкурентна фирма е нищожна поради противоречие със закона.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и обжалваното решение ще следва да се допусне до касационно обжалване.
Спорът е трудов и жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 4083/2009г. на С. градски съд , по касационната жалба на М. К. А..
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: