О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
гр. София, 22.07.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията Димитрова ч.гр.д. № 2842/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 4274 от 25.04.2016 г. на И. М. М., чрез адв. Й. М. от АК – Велико Търново, против въззивно определение № 207 от 18.04.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 264/2016 г. на Великотърновския окръжен съд, с което като е потвърдено определението от 01.03.2016 г. по гр.д. № 664/2015 г. по описа на Великотърновския районен съд, 9 състав, е върната исковата молба на жалбоподателя и е прекратено производството по образуваното по нея гражданско дело. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения, изложени в частната жалба.
В представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК, като не се релевира нито една от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, нито е посочено главното основание за допускане на касационното обжалване, а именно – кой е материалноправният и/или процесуалноправен въпрос, решен в обжалваното въззивно определение и обусловил изхода на спора, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Посочено е, че в случая са налице основания за разглеждане на частната жалба против въззивното определение като молба за бавност по чл. 255 ГПК, тъй като делото неправилно е администрирано вместо до ВКС до ВтАС, както и че частният касатор е изпълнил указанията на съда по отстраняване нередовностите, а съдът не е съобразил указанията на ВКС във връзка със задължението си да уведоми ищеца за всяка нередовност и за връчване на съобщения във връзка с това.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на частния касатор и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и/или т. 3 ГПК за допускане до касационно производство.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че като е върнал исковата молба на И. М. М., поради неотстраняване в срок на нередовностите й, на основание чл. 129, ал. 3, вр. с ал. 2 ГПК, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно определение. Приел е, че ищецът е предявил срещу ответника [община] установителен иск за собственост на недвижим имот – нива от 0.7 дка, 3 категория в местността „Дълга лъка“, в землището на имот в [населено място] – предмет на решение № 1880В/08.10.1997 г. на ОСЗ Велико Търново, че принадлежи на наследниците на А. и И. М.. С разпореждане от 13.11.2015 г. първоинстанционният съд в изпълнение на задължителните указания, дадени с определение № 725 от 11.11.2015 г. на ВКС, ІV г.о. по ч.гр.д. № 3241/2015 г., е оставил без движение исковата молба, като е дал на ищеца подробни указания за отстраняване на констатираните нередовности в едноседмичен срок затова и е посочил неблагоприятните последици от неизпълнението на тези указания, а именно: да изложи обстоятелствата достатъчни да се обосноват интерес от водене на иска за собственост срещу [община], да посочи приключила ли е надлежно процедурата по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за възстановяване в стари реални граници, съгласно посоченото решение на ОСЗ Велико Търново от 1997 г.; да се индивидуализира имотът като се опише по действащия кадастрален план и ПУП, с основните индивидуализиращи кадастрални данни – граници, местоположение, площ, предназначение и др. и ако обуслови правен интерес да посочи цена на иска и да впише исковата молба, съгласно чл. 114, б. „а“, ал. 2 ЗС, като удостовери вписването. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че на 30.11.2015 г. страната е уведомена за разпореждането от 13.11.2015 г. и за последиците от неотстраняване в срок на констатираните нередовности на исковата молба, който срок в случая е изтекъл на 07.12.2015 г. и в по-голямата си част тези недостатъци не са били отстранени, поради което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е разпоредил връщане на исковата молба, като е прекратил производството по делото. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил прекратителното първоинстанционно определение като е приел за неоснователни оплакванията на жалбоподателя М., че не му е даден срок за представяне на данъчна оценка, както и че съдът е следвало да го уведоми за издаване на исканите съдебни удостоверения, по силата на които да се снабди със скица и данъчна оценка на процесния имот, като е посочил, че съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, задължение на страните по делото е да установят фактите, на които основават своите искания и възражения и доколкото ищецът не е поискал продължаване на срока, нито по делото има данни в указания срок да са отстранени допуснатите нередовности на исковата молба, то правилно първоинстанционният съд я е върнал като нередовна.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд е компетентен да разгледа частна жалба срещу въззивно определение, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол. В представеното от частния касатор изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не се обосновава наличието на тези предпоставки. За да са налице основанията за допускане до касационно обжалване, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от естество, от което зависи изхода на спора и който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата, както и да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че частният касатор не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е правният въпрос от значение за изхода на спора/материалноправен и/или процесуалноправен/ – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на трите алтернативно дадени предпоставки – т. 1, т. 2 и т. 3. Следователно към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, т. 2 и т. 3. за да се допусне разглеждане на частната касационна жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая такъв въпрос от материално и/или процесуалноправно естество не е изведен от касатора. В изложението на практика се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и които са относими към основателността на частната касационна жалба, а не към допустимостта на касационното обжалване. В тази връзка следва да се посочи, че макар частният касатор да е изпълнил част от указанията на съда, което е сторено, видно от приложената по делото молба вх. № 23855/07.12.2015 г., това не води до промяна на крайния извод на съда, чието служебно задължение е да следи за надлежното упражняване на правото на иск и в този смисъл са разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 ГПК, че съдът се произнася само по редовни искови молби, а когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че тя е нередовна, той я оставя без движение с указания до ищеца да отстраняване на недостатъците й в срок и след като той не изпълни в този срок дадените указания, съдът връща исковата молба и прекратява производството по делото. В разглежданата хипотеза като е съобразил задължението си да следи за надлежното упражняване на процесуалните действия на страните, съдът не е допуснал неправилно приложение на закона, а е приложил същия в точния му смисъл. В случая е без значение фактът, че вместо на ВКС частната жалба на касатора е изпратена погрешно на Великотърновския апелативен съд, тъй като същият е констатирал това опущение и с определение № 197 от 03.06.2016 г. по ч.гр.д. № 229/2016 г. я е изпратил по компетентност на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради което:
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 207 от 18.04.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 264/2016 г. на Великотърновския окръжен съд, по частна касационна жалба с вх. № 4274 от 25.04.2016 г. на И. М. М. от [населено място], [община].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: