Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
[населено място], 28.10. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври, през две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 541 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение на Софийския апелативен съд № 73/26.05.2011 г. по ч.гр.д. № СП-72/2011 г., в частта му, с която като е потвърдено определение № 6 от 04.02.2011 г. по гр.д. № С-9/2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав, е оставено без уважение искането на К. у. и. п. п. д./К./ от 02.02.2011 г. за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД, срещу К. М. Г., В. П. Д., [фирма] и Т. В. Г., всичките от [населено място], чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана” върху недвижими имоти: апартамент № 10 в [населено място], област Б., апартамент № Б-2 в [населено място], [община] и апартамент № 4 в [населено място], [община].
Недоволна от определението на САС в тази част е К. [населено място], която чрез пълномощника си П. Б., го обжалва в срок като счита, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, обусловил изхода на спора, който е решаван противоречиво от съдилищата, както и е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поставеният правен въпрос в изложението е – може ли правилото за определяне на компетентния съд да разгледа и да се произнесе по същество относно мотивираното искане на К. по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД, да се приложи и при определяне на подсъдността по мотивираното искане с правно основание чл. 22, ал. 1 от закона, за допускане на обезпечение върху имуществото на ответника, за който се твърди, че е налице противоречива съдебна практика, а и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Частният касатор моли, след като бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение, с което е отхвърлено искането на К. в частта му за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД срещу ответниците, чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана” върху три недвижими имота – апартаменти в „С. В.”, Бургаска област, в [населено място], [община], Бургаска област и в [населено място], [община], област Б., същото да бъде отменено като незаконосъобразно и молбата да бъде уважена.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира следното :
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗОПДИППД компетентен да се произнесе по исканите обезпечителни мерки е окръжния съд по постоянния адрес на лицето, съответно по адреса и седалището на юридическото лице, а в случаите, когато в имуществото е включен недвижим имот – по местонахождението на имота. Т.е. разпоредбата, която е с процесуален характер и е императивна, т.е. не се допуска отклонение от нея, съдържа два варианта за определяне на компетентния съд, които са поставени в зависимост от това дали в имуществото има или не недвижим имот. В първия случай компетентен ще бъде съда по местонахождението на имота, а във втория този по постоянния адрес на лицето, като в случая не се касае до алтернативно уредени компетентности, които да дават възможност на К. [населено място] да прецени пред кой от двата съда да подаде искането за обезпечение, тъй като компетентността на двата съда възниква на самостоятелно основание и е несъвместима с компетентността на другия.
Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 2, вр. с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случая не е посочена противоречива съдебна практика по смисъла на т. 3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, поради което не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Посоченият по-горе правен въпрос е правнорелевантен, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Така както е поставен правният въпрос, а именно – може ли правилото за определяне на компетентния съд да разгледа и да се произнесе по същество относно мотивираното искане на К. по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД, да се приложи и при определяне на подсъдността по мотивираното искане с правно основание чл. 22, ал. 1 от закона за допускане на обезпечение върху недвижимо имуществото на ответника, всъщност касае правоприлагане по аналогия на закона, която обаче предполага два подобни случая, от които единият е уреден от закона, а другият не е уреден, какъвто не е настоящият случай. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД урежда компетентността на съда в исковото производство и съгласно нея, когато в имуществото са включени движими вещи и недвижим имот искането се внася в окръжния съд по местонахождението на недвижимия имот, а в случаите, когато в имуществото са включени повече от един недвижим имот, искането се внася по местонахождението на имота с най-висока данъчна оценка. Тази разпоредба, която касае исковото производство по чл. 28, ал. 1 от закона не може да намери приложение по отношение компетентността на съда за обезпечителното производство по ЗОПДИППД, тъй като обезпечителното и исковото производство са две отделни и самостоятелни производства, с различни цели и характер, поради което компетентните за тях органи се уреждат отделно в зависимост от вида и особеностите на производството. Именно поради това компетентността на съдилищата по обезпечителното производство е уредена в самостоятелна разпоредба – чл. 22, ал. 1 ЗОПДИППД, която не съдържа препращане към чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД, както и чл. 28 не препраща към чл. 22 ЗОПДИППД, поради което едната разпоредба не може да бъде допълвана чрез тълкуване от другата. Нещо повече, подсъдността по чл. 22, ал. 1 ЗОПДИППД е определена с оглед вида на обезпечителната мярка и начина й на възлагане, а именно вписване от съдията по вписванията по местонахождението на имота, поради което компетентен е съдът по местонахождението на конкретния недвижим имот, докато в случаите по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД такова вписване не се налага, поради което е допустимо отклонение от общото правило. В тази връзка разпоредбите на чл. 22, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Освен това жалбоподателят не е посочил такива промени на обществените условия и законодателство, чието естество да изисква търсенето и намирането на нови правни разрешения и да поражда необходимостта от осъвременително тълкуване и създаване на нова съдебна практика, така както изисква чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно определение на Софийския апелативен съд № 73/26.05.2011 г. по ч.гр.д. № СП-72/2011 г. по частна касационна жалба с вх. № Я-70 от 02.06.2011 г. на К. у. и. п. п. д., [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: