2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 811
гр.С., ……..………2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 1719 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Л. Н. Р. от гр. С., приподписана от процесуалния й представител- адв. И. Ш., на Ц. Н. Р. от гр. С., приподписана от процесуалния му представител- адв. С. и на В. Й. Ч. от гр. С., приподписана от процесуалния му представител-адв.В. Я. срещу въззивно решение № 746 от 16.06.2009г. по гр.д.№ 1701/2008г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 14.04.2008 г. по гр. д. № 2216/2004г. на Софийски градски съд, с което е признато за установено по иска предявен от С. община срещу Л. Н. Р., Ц. Н. Р., В. Й. Ч. и А. П. Ч., че сключеният на 25.10.2002 г. с нот. акт № 120, т.4, № 9523, дело № 659/2002 г. на нотариус Росица Р., с район на действие Софийски районен съд, вписан в регистъра на Н. камара под № 203 договор за продажба на недвижим имот в гр. С., ж.к. “Г. М.”, бул.“Ц. шосе” в жилищната сграда на бл. 112, построен в поземлен имот № 173, кв. 163 по плана на гр. С., ж.к. “Г. М.”, бул. “Ц. шосе” и представляващ магазин № 2 на партерния етаж в бл. 112, със застроена площ от 62.50 кв.м., състоящ се от търговска част, санитарен възел, склад и стълбище към прилежащото му мазе, със съответните ид.част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото е нищожен на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 41, ал.2 ЗППДОП /отм./.
В изложение за допускане на касационно обжалване касаторката Л. Н. Р. поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по процесуалноправния въпрос от значение за изхода на делото свързан с правния интерес у ищеца от предявяването на иск по чл.26, ал.1 ЗЗД, решен в противоречие с ТР № 30 от 17.06.1981 г., ОСГК на ВС и по материалноправния въпрос относно нищожността на последваща отчуждителна сделка, извършена от купувач по приватизационен договор, сключен по реда на чл.35 ЗППДОП /отм./, в рамките на забранителния по договора и закона петгодишен срок, който е решаван противоречиво от съдилищата. Представя решение на ВКС.
В изложение за допускане на касационно обжалване Ц. Н. Р. поддържа, че е налице основание по по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материалноправния въпрос относно нищожността на последваща отчуждителна сделка, извършена от купувач по приватизационен договор, сключен по реда на чл.35 ЗППДОП /отм./, в рамките на забранителния по договора и закона петгодишен срок, който е решаван противоречиво от съдилищата. Представя решение на ВКС.
В изложение за допускане на касационно обжалване В. Й. Ч. поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по процесуалноправния въпрос от значение за изхода на делото свързан с правния интерес у ищеца от предявяването на иск по чл.26, ал.1 ЗЗД, решен в противоречие с ТР № 30 от 17.06.1981 г., ОСГК на ВС и по материалноправния въпрос относно нищожността на последваща отчуждителна сделка, извършена от купувач по приватизационен договор, сключен по реда на чл.35 ЗППДОП /отм./, в рамките на забранителния по договора и закона петгодишен срок, който е решаван противоречиво от съдилищата. Представя решение на ВКС.
Ответниците по касационните жалби не са подали писмен отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационните жалби са подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същите за допустими.
Софийски апелативен съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е обявен за нищожен договор от 25.10.2002 г., с който Л. Н. Р. и Ц. Н. Р. са продали на В. Й. Ч., по време на брака му с А. П. Ч. недвижим имот в гр. С., ж.к. “Г. М.”, бул. “Ц. шосе” в жилищната сграда на бл. 112, построен в поземлен имот № 173, кв. 163 по плана на гр. С., ж.к. “Г. М.”, бул. “Ц. шосе” и представляващ магазин № 2 на партерния етаж в бл. 112, със застроена площ от 62.50 кв.м., състоящ се от търговска част, санитарен възел, склад и стълбище към прилежащото му мазе, със съответните ид.част от общите части на сградата и от правото на строеж, поради противоречие със закона. Приел е, че към датата на сключване на договора за покупко-продажба, предвидената в ЗППДОП /отм./ забрана за извършване на разпоредителни сделки с имоти, придобити по реда на чл.35 от същия е нарушена, поради което като сключен в противоречие с чл.41, ал.2 ЗППДОП /отм./ е нищожен.
В изложение за допускане на касационно обжалване в касационните жалби на Л. Н. Р. и В. Й. Ч. се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото свързан с правния интерес у ищеца от предявяването на иск по чл.26, ал.1 ЗЗД. Този въпрос бил разрешен в противоречие с ТР № 30/1981 г., ОСГК на ВС, с което се обосновава наличие на хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. С представеното от жалбоподателите тълкувателно решения е дадено разрешение по някои въпроси, свързани със спорове при неизпълнение на договор за прехвърляне на вещни права срещу задължение за издръжка и гледане. В цитираното решение е прието, че при наследяване на дробна част от правата на кредитора-прехвърлител развалянето на договора поради неизпълнение следва да се осъществи частично, тъй като сънаследникът не може да упражни и правата на другите сънаследници, защото правото му на иск е предоставено за защита и възстановяване само на нарушени лични имуществени права. В случая поставения в изложението по двете касационни жалби процесуалноправен въпрос за правния интерес на общината от предявяване на иск по чл.26 ЗЗД, по отношение на общинско имущество, продадено по приватизационен договор по чл.35 ЗППДОП /отм./, за прогласяване нищожност на последваща сделка, сключена в забранителния срок по чл.41, ал.2 ЗППДОП /отм./ не е разрешаван в тълкувателното решение, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложение за допускане на касационно обжалване и в трите касационно жалби е поставен материалноправният въпрос за нищожността на последваща отчуждителна сделка, извършена от купувач по приватизационен договор, сключен по реда на чл.35 ЗППДОП /отм./, в рамките на забранителния по договора и закона петгодишен срок, Поддържа се, че по този въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представено е решение № 109 от 21.02.2007 г. по т.д. № 600/2007 г. на ВКС, ТК.
Настоящият съдебен състав намира, че по поставения материалноправен въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
На поставения правен въпрос е дадено разрешение в решение № 16 от 23.03.2009 г. по т.д. № 442/2008 г. на ВКС, І т.о., че отчуждителната сделка, извършена от купувач по приватизационен договор, сключен по реда на чл.35 ЗППДОП /отм./, в рамките на забранителния петгодишен срок, установен в чл.41, ал.2 ЗППДОП /отм./ е нищожна по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД. Прието е, че нормата на чл.41, ал.2 ЗППДОП /отм./ е приложима по отношение на договори сключени при действието на същия закон, както и че в ЗПСК /отменил ЗППДОП/ с § 12 от същия не се предвижда обратно действие, поради което ЗПСК не се прилага за заварени правоотношения, правата и задълженията по които следва да се спазват по регламента на отменения закон, при действието на който са възникнали и са били поети. Затова, разпореждането с такъв имот при императивната забрана за това в определен от закона срок, води до неговата нищожност по см. на чл.26, ал.1 ЗЗД. Решението е постановено по реда на чл.290 ГПК вр. чл.291 ГПК. Или, поставеният материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение, поради което предпоставките по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК не са налице, и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Съгласно ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС когато обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквена чрез постановяване на решение по реда на чл.291 ГПК, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, независимо от наличието на влезли в сила съдебни решения, даващи противоречиво разрешаване на същия въпрос.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 746 от 16.06.2009г. по гр.д.№ 1701/2008г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :