2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
[населено място], 15.02.2011 г.
Върховен касационен съд на РБ, ГК, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията Б. гр.д.N 944 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. С. Т. от[населено място], подадена от процесуалния му представител – адв. Ат. Б. срещу въззивно решение № 142 от 9.04.2010 г. по гр.д.№ 141/2010г. на Б. окръжен съд, с което е отменено решение № 36 от 7.01.2010 г. по гр.д.№ 1120/2009 г. на Районен съд,[населено място], с което е отхвърлен предявеният от Г. Б. С. срещу Б. С. Т. иск за заплащане на издръжка на пълнолетно дете, продължаващо образованието си в размер на 100 лв. месечно, като вместо това е постановено друго, с което жалбоподателя е осъден да заплаща на пълнолетния си син Г. Б. С. издръжка в размер на 100 лв., месечно, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на законни основания, обуславящи нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос обуславящ изхода на делото, който е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата.
В писмения отговор на касационната жалба ответникът Г. Б. С. изразява становище за неоснователност на същата.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
За да уважи иска по чл.144 СК и осъди жалбоподателя да заплаща на пълнолетния си син, който продължава образованието издръжка, въззивният съд е приел, че са налице установените в посочения текст предпоставки за това. Този свой извод съдът е обосновал с това, че бащата има професия и при добро желание може да си намери работа, като установения по делото факт, че е безработен и няма доходи не съставлявал особено затруднение по смисъла на закона и той би могъл да дава издръжка в размер на по 100 лв. месечно.
В изложение за допускане на касационно обжалване се сочи, че материалноправният въпрос по който съдът се е произнесъл в обжалваното въззивно решение е относно наличието на кумулативните предпоставки по чл.144 СК за възникване на задължението за издръжката на пълнолетни деца от родителите им, когато продължават образованието си, който въпрос е решен в противоречие с даденото в т.6 на ППВС № 5/1970 г. и е решаван противоречиво от съдилищата- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос относно предпоставките при които възниква задължението за издръжката на пълнолетни деца от родителите им, когато продължават образованието е обуславящ за изхода на делото и е разрешен от въззивния съд в противоречие с даденото в т.6 на ППВС № 5/1070 г. разрешение, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Предвид изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол.
На жалбоподателя следва да се укаже в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 72 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 142 от 9.04.2010 г. по гр.д.№ 141/2010 г. на Б. окръжен съд.
Указва на Б. С. Т. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 72 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: