4
Определение на Върховния касационен съд IІІ г.о. Стр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
С., 4.04. 2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на двадесет и трети март, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Б. ч.гр.д. № 653 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. К. С., В. К. Втухова-С., К. С. С. и С. С. С., всички от[населено място] срещу определение № 1352 от 1.09.2010 г. по ч.гр.д. № 1429/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 59/4.06.2019 г. постановено по гр.д. № 509 от 2008 г. на Н. районен съд.
Ответниците по частната жалба не са подали писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е върната исковата молба, поради неотстраняване в срок на нередовности и липса на правен интерес. Приел е, че за ищците и настоящи жалбоподатели липсва правен интерес от предявения установителен иск за прогласяване нищожността на сключения на 17.07.2007 г. между [община] и Х. и Г. Г. договор за покупко-продажба на недвижим имот.
В изложение за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, касаещи изискванията за редовност на исковата молба в противоречие с постоянната практика на ВКС относима към изискванията за формулиране на обстоятелствена част и петитум- чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, както и че в нарушение на чл.129 ГПК съдът върнал исковата молба, като нередовна, след като в продължение на повече от две години е приел иска за допустим и вероятно основателен. Поддържа се, че в нарушение на чл.130 ГПК съдът обосновал недопустимостта на иска позовавайки се на мотивите на определението на първоинстанционния съд. По процесуалноправния въпрос за наличието на правен интерес от предявения установителен иск се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представено е решение по гр.д. № 4858/2007 г. на ВКС, ІІ г.о. Поддържа се, че съдът се е произнесъл и по материалноправния въпрос- налице ли е нищожност на договора и на какво основание, когато разпореждането е извършено от общината в полза на трето лице, което не е собственик на имота, по който въпрос било налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Обжалваното определение е от категорията определения на въззивните съдилища, при които касационното обжалване е факултативно, защото Върховният касационен съд селектира частните жалби, които разглежда като трета инстанция. Това означава, че жалбоподателят следва да изложи основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, а именно: материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В случая по поставените в изложението процесуалноправни въпроси относно изискванията за редовност на исковата молба и правомощията на съда, при неотстранени в срок нередовности на същата не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените правни въпроси не са обусловили правните изводи на въззивния съд за връщане на исковата молба. За да потвърди определението за връщане на исковата молба въззивният съд е приел, че за ищците липсва правен интерес от предявения установителен иск за прогласяване нищожност на сключения между ответниците договор за покупко – продажба на недвижим имот, т.е. решаващите изводи на въззивния съд са свързани с наличието на абсолютна процесуална пречка осуетяваща разглеждането на предявения иск. Липсата на правен интерес от предявяване на иска за нищожност на сключения между ответниците договор за покупко-продажба е аргументирана със самите твърдения на ищците, изложени в исковата молба и допълнителната молба в които, като основание за нищожност се сочи неспазване разпоредбата на чл.33 ЗС.
Постоянната и непротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 97, ал. 1 ГПК/ отм./, респ. чл. 124, ал. 1 ГПК поставя, като изискване за допустимостта на установителните искове наличие на правен интерес, който ищците са длъжни да обосноват и преценката на съда във всеки конкретен случай е въпрос на анализ на конкретните обстоятелства изложени в исковата молба. В случая жалбоподателите твърдят, че с договора е нарушена разпоредбата на чл.33 ЗС, като са лишени от възможността да изкупят частта от имота, частна общинска собственост. С това си твърдение жалбоподателите не установяват правен интерес от предявяването на установителен иск срещу ответниците, защото същите не са страна по сделката и евентуалното уважаване на иска не би дало отражение в правната им сфера. Не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК на която жалбоподателите се позовават. Това основание е налице, когато правният въпрос е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. В случая в цитираното решение на ВКС не е разрешен поставения правен въпрос.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос, тъй като на него не е дадено разрешение в обжалваното определение. Съдът е установил наличие на абсолютна процесуална пречка за разглеждане и разрешаване на делото и не се е произнесъл по съществото на спора.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 1352 от 1.09.2010 г. по ч.гр.д. № 1429/2010 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: