О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 838
София, 2.08. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Т” А. , гр. С., представлявано от изп. директор П, ч. пълномощника си адв. З от АК П. , против решение № 166 от 22.06.2009 г., постановено по в.гр.д. № 228 по описа за 2009 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е отменено решение № 71 от 04.11.2008 г., постановено по гр.д. № 65/2008 г. на Б. районен съд, в частта с която е отхвърлен предявеният от С. К. И. от гр. Б., против „Т” А. , иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, за сумата 2499,29 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 12.05.2008 г. – 08.10.2008 г., и този иск е уважен, като с обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете на С. К. И. против „Т” А. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в уважената му част е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторът сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изведен е въпросът, по който се е произнесъл въззивния съд, а именно правото на работодателя да извършва регламентирания в закона подбор и редът и критериите, по които това следва да стане, който конкретизиран от настоящата инстанция касае доказателствената сила на констатациите на работодателя за качеството на работата на включените в подбора лица, който въпрос е обуславящ изхода на спора, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане до касация по 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
В подкрепа на твърденията си, касаторът посочва и представя решение № 158 от 10.04.1995 г. по гр.д. № 1301/1994 г. на III ГО на ВКС и решение № 532 от 18.07.1991 г. по гр.д. № 352/1991 г. на III ГО на ВКС.
Ответникът по касационната жалба, С. К. И., ч. повереника си адв. Б от АК- П. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
Въззивният съд е уважил предявените искове за защита срещу незаконно уволнение като е приел, че в случая работодателят не е извършил законосъобразен подбор по смисъла на чл. 329 КТ при прекратяване трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Приел е, че за установяване на подбора работодателят е представил протокол на комисия, която при извършването му, макар да е обсъждала квалификацията и конкретната работа на двете лица, заемащи длъжността „фадромист-шлосер”, не е извършила конкретна оценка на работата на ищеца, чието трудово правоотношение е прекратено, поради съкращаване на щата.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3.
Върховният касационен съд намира, че в случая е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като приложените съдебни решения дават различно от възприетото от въззивния съд разрешение на съществения за настоящия спор въпрос относно доказателствената сила на констатациите на работодателя за качеството на работата на включените в подбора лица.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, обуславящ изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случая касаторът само се е позовал на основанието визирано в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а направеното от него изложение изобщо не кореспондира и не се явява обосновка на тази хипотеза. Това е така, тъй като на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормата на чл. 329 КТ е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има установена практика на ВКС.
Въз основа на изложеното следва, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на производството по чл. 288 ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса по сметка на ВКС за касационното производство, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета с ПМС № 38/27.02.2008 г., в размер на 130 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 166 от 22.06.2009 г., постановено по в.гр.д. № 228 по описа за 2009 г. на Пернишкия окръжен съд по касационна жалба с вх. № 4* от 22.07.2009 г. на „Т” А. , гр. С., представлявано от изп. директор П.
УКАЗВА на касатора „Т” А. , гр. С. в едноседмичен срок от съобщението, да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 130 лв., като бъде уведомен, че при неизпълнение на това указание, касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: