1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
София, 4.02. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 909 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. Х. П. и С. Х. П., и двамата от[населено място], чрез пълномощника си адв. Р. И. от АК-Плевен, против решение № 39 от 15.03.2010 г., постановено по в.гр.д. № 20 по описа за 2010 г. на В. апелативен съд, с което е отменено решение № 62 от 19.11.2009 г. по гр.д. № 420/2009 г. на П. окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от П. И. У. и М. Х. П., и двамата от[населено място], срещу П. Х. П. и С. Х. П., субективно съединени искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, за отмяна на дарение, материализирано в нот. акт № 17 от 07.08.2008 г. на нотариус С. И., с район на действие РС-Плевен, по силата на което П. И. У. и М. Х. П. са дарили на своя син Х. П. У. собствения си недвижим имот апартамент № 9, находящ се в[населено място], в ЖСК „М.”, [улица] ет. 3, състоящ се от две спални, хол, кухня с бокс, баня, тоалетна, перално помещение и коридор с площ от 97,88 кв.м., заедно с принадлежащо му избено помещение № 3 от 7,6 кв.м., таванско помещение № 9 от 10,85 кв.м. и гараж на втори външен сутерен от 21,50 кв.м., заедно с 1/15 част от общите части на сградата и 7/837 % ид. части от правото на строеж на сградата върху държавна земя, представляващо имот № 1441 в кв. 305 по плана на[населено място], при граници: изток – магазин, запад – двор, север – блок на СК „Е.”, юг – улица „М.”. С обжалваното решение исковете са уважени.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите П. Х. П. и С. Х. П. твърдят, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпрос, обусловил изхода на спора, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с което твърдение посочват съдебни решения: решение № 407 от 26.07.2004 г. по гр.д. № 403/2003 г. на ВКС, решение № 549 от 27.05.1997 г. по гр.д. № 192/1997 г. на ІІ ГО на ВС, решение № 1018 от 04.11.2008 г. по гр.д. № 3693/2007 г. на І ГО на ВКС, решение № 212 от 26.06.2009 г. по гр.д. № 65/2008 г. на І ГО на ВКС и решение № 907 от 31.10.2008 г. по гр.д. № 3088/2007 г. на І ГО на ВКС. Изведеният от жалбоподателите материалноправен въпрос е задължението на дарения да дава издръжка на дарителите става ли задължение на неговите наследници по силата на наследствено правоприемство и трансформира ли се то от морално в правно задължение при наличието на дадени предпоставки затова.
Ответниците по касационната жалба П. И. У. и М. Х. П., чрез пълномощника си адв. Й. Я. от АК-Плевен, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорват касационната жалба и изразяват становище за липсата на основанието за допускането й до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Позовават се на постановена задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК в тази насока.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск с обжалваем интерес над 1000 лв. и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като повдигнатият материалноправен въпрос е обусловил крайното решение на съда и е решен в противоречие с постановената задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, а именно решение № 894 от 19.02.2010 г. по гр.д. № 3132/2008 г. на Първо гражданско отделение на ВКС и решение № 1031 от 30.12.2009 г. по гр.д. № 4849/2008 г. на Първо гражданско отделение на ВКС, в които е прието, че наследниците на надарения дължат издръжка на дарителя по договора за дарение само ако последният е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от надарения приживе, когато моралното задължение за даване на издръжка се е трансформирало в правно такова.
Касаторите следва да внесат по сметка на ВКС дължимата държавна такса в размер на 1 319,52 лв., на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа ГПК/2008 г./.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 39 от 15.03.2010 г., постановено по в.гр.д. № 20 по описа за 2010 г. на В. апелативен съд.
Указва на П. Х. П. и С. Х. П., и двамата от[населено място], [жк], бл. 50, вх. А, ап. 9, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 1319,52 лв., като в противен случай производството по делото пред ВКС ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: