О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 854
София, 3.08. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети юли, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. на ф. , чрез процесуалния представител на министъра юриск. Мария Г. , против въззивно решение № 177 от 16.03.2009 г., постановено по гр.д. № 1076/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решението от 04.04.2005 г. на Софийски градски съд, І гр. с., постановено по гр.д. № 839/2004 г., в частта му, с която предявените искове от Т. В. Ж. срещу М. на ф. са отхвърлени общо за сумата от 15 855,51 лв. и са уважени исковете, както следва : за сумата от 960 лв., представляваща допълнително материално стимулиране за м. март 2001 г., на основание чл. 29 от Закона за хазарта, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2004 г., сумата от 370 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 960 лв., сумата от 11 166, 96 лв., представляваща обезщетение на основание чл. 106, ал. 3 от Закона за държавния служител, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2004 г., сумата от 3000 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 11 166, 96 лв., сумата от 290, 05 лв., представляваща обезщетение за неползван отпуск за 2000 и 2001 г. и 39,88 лв. възнаграждение за 02.04.2001 г., ведно със законната лихва, считано от 25.03.2004 г., сумата от 68,50 лв., представляваща стойността на представително облекло за първото тримесечие на 2001 г., ведно със законната лихва, считано от 25.03.2004 г., на основание чл. 40 ЗДСл и е оставено в сила отхвърлителното решение на първоинстанционния съд в останалата му част, което в тази част като необжалвано е влязло в законна сила.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени обективно съединените искове по ЗДСл, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но тъй като са представени отделни решения на ВКС, а не задължителната му практика, се касае до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Бланкетно е релевирано и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случая е конкретизиран от жалбоподателя материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е обуславящ изхода на спора, а именно използваният израз в чл. 106, ал. 3 ЗДСл „прослужени години на държавна служба” идентичен ли е с понятието „служебен стаж”, към което с разпоредбата на § 2, ал. 1 ПЗР на ЗДСл е приравнен и трудовият стаж, придобит до влизането на ЗДСл в сила. В подкрепа на твърденията си касаторът е представил съдебни решения, както следва: решение № 837 от 11.08.2003 г. по гр.д. № 137/2002 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 949 от 22.10.2008 г. по гр.д. № 2688/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба Т. В. Ж. от гр. С., чрез процесуалния представител адв. П от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата и изразява становище за недопускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяеми искове за заплащане на обезщетения и възнаграждения при прекратяване на служебно правоотношение и по отношение на исковете по чл. 106, ал. 3 ЗДСл в размер на 11 166,96 лв. и обусловеният от него иск за мораторна лихва в размер на 3 000 лв., се явява допустима. Същата в тази част е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Касационната жалба в частта й, с която се обжалва въззивното решение по обективно съединените искове за сумата от 960 лв., представляваща допълнително материално стимулиране за м. март 2001 г., на основание чл. 29 ЗХ, сумата от 370 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 960 лв., сумата от 290, 05 лв., представляваща обезщетение за неползван отпуск за 2000 и 2001 г., сумата от 39,88 лв. възнаграждение за 02.04.2001 г. и сумата от 68,50 лв., представляваща стойността на представително облекло за първото тримесечие на 2001 г., като процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, следва да бъде оставена без разглеждане. Това е така, тъй като според чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. В настоящият случай обжалваемият интерес по всеки един от обективно съединените искове не надхвърля определената от закона граница над която касационното обжалване е допустимо, поради което в тази част касационната жалба като насочена срещу решение законодателно изключено от касационно обжалване е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
При преценка за допустимост на касационното обжалване с оглед на посочения от касатора материалноправен въпрос от значение за изхода на спора по иск с правно основание чл. 106, ал. 3 ЗДСл, Върховният касационен съд констатира следното :
По иска с правно основание чл. 106, ал. 3 ЗДСл, позовавайки се на разпоредбите на чл. 106, ал. 3, вр. с § 2 ПЗР на ЗДСл, въззивният съд е приел, че държавна служба е времето прослужено на длъжност като държавен служител, както и приравнения на служебен стаж придобит по трудово правоотношение до влизане на ЗДСл в сила.
Въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, решаващ за изхода на спора, а именно : използваният израз в чл. 106, ал. 3 ЗДСл „прослужени години на държавна служба” идентичен ли е с понятието „служебен стаж”, към което с разпоредбата на § 2, ал. 1 ПЗР на ЗДСл е приравнен и трудовият стаж, придобит до влизането на ЗДСл в сила. По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираните по-горе решения на ВКС и по конкретно с приетото в решение № 837 от 11.08.2003 г.
В случая следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на касатора-ответник по исковете с правно основание чл. 106, ал. 3 ЗДСл и обусловеният от него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно и касаторът не е обосновал своите твърдения, че разрешаването на поставеният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, поради което на това основание не следва да се допусне касационният контрол.
С оглед разпоредбата на чл. 84, т. 1 ГПК М. на ф. не дължи заплащане на държавна такса.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 177 от 16.03.2009 г., постановено по гр.д. № 1076/2008 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която са уважени исковете с правно основание чл. 106, ал. 3 ЗДСл за сумата от 11 166,96 лв. и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 3 000 лв. по касационна жалба с вх. № 3* от 29.04.2009 г. на М. на ф. , гр. С..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. с вх. № 3* от 29.04.2009 г. на М. на ф. , гр. С. срещу въззивно решение № 177 от 16.03.2009 г., постановено по гр.д. № 1076/2008 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която са уважени обективно съединените искове, както следва : за сумата от 960 лв., представляваща допълнително материално стимулиране за м. март 2001 г., на основание чл. 29 ЗХ, сумата от 370 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 960 лв., сумата от 290, 05 лв., представляваща обезщетение за неползван отпуск за 2000 и 2001 г., сумата от 39,88 лв. възнаграждение за 02.04.2001 г. и сумата от 68,50 лв., представляваща стойността на представително облекло за първото тримесечие на 2001 г., ведно със законните последици и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1618/2009 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. в тази част.
Определението в частта му, с която жалбата е оставена без разглеждане, може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК, а в останалата му част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: