1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
София, 7.03. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1033 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. В. П. и В. П. Н., и двамата от[населено място], чрез пълномощника си адв. Л. И. от АК-Видин, против въззивно решение от 08.03.2010 г., постановено по в.гр.д. № 381 по описа за 2009 г. на М. окръжен съд, с което като е оставено в сила решението от 06.04.2009 г. по гр.д. № 1755/2007 г. на Видинския районен съд, е обявен за унищожаем на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, договор за дарение, материализиран в нотариален акт № 48, т. ІІІ, рег. 2781, д. № 373 на нотариус Л. Ц., с район на действие РС-Видин, сключен между В. П. Н. и С. Т. Илиева от една страна и П. В. П. от друга, с който на П. В. П. е подарен недвижим имот – апартамент № 43 в[населено място], к-с „Б.”, бл. 3, вх. В, ет. 1, със застроена площ от 78 кв.м, ведно с избено помещение № 43, със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като извършен от лице без представителна власт за ? идеална част от имота и на основание чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./ е отменен цитирания по-горе нот. акт за ? идеална част от имота.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите П. В. П. и В. П. Н. твърдят, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за спорното право, в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и че част от тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с което твърдение представя съдебни решения, както следва: Тълкувателно решение № 72 от 09.04.1986 г. по гр.д. № 36/1985 г. на ОСГК на ВС, решение № 130 от 27.03.2009 г. по гр.д. № 1216/2008 г. на ІІ ГО на ВКС, решение № 30 от 30.01.2009 г. по гр.д. № 5244/2008 г. на І ГО на ВКС, решение № 1324 от 17.02.2009 г. по гр.д. № 5727/2007 г. на V ГО на ВКС, решение № 1083 от 24.10.1991 г. по гр.д. № 866/1991 г. на І ГО на ВС, решение № 146 от 23.02.2009 г. по гр.д. № 4878/2007 г. на ІІІ ГО на ВКС, Постановление № 1 от 13.07.1953 г. на ПВС относно формата и съдържанието на решението и присъдата, решение № 625 от 21.10.2004 г. по гр.д. № 2047/2003 г. на ТК на ВКС и решение № 69 от 30.01.2009 г. по гр.д. № 368/2008 г. на І ГО на ВКС. Тъй като представената съдебна практика не е задължителна по смисъла на т. 2 от ТР № 1/2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, а представлява решения на отделни състави на ВС и ВКС, основанието за допускане на касационно обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – правни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата. В тази връзка приложеното Постановление № 1 от 13.07.1953 г. на ПВС относно формата и съдържанието на решението и присъдата е неотносимо в настоящия случай и в този смисъл не представлява задължителна съдебна практика. Изведените от жалбоподателите въпроси са за характера на предявения иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД – установителен или конститутивен, предвид постановения диспозитив, липса на мотиви от въззивния съд по направени възражения от касаторите и необсъдени от съда, намира ли приложение в случая разпоредбата на чл. 22, ал. 3 СК/отм./ и намират ли приложение разпоредбите на СК – нов и по-конкретно чл. 24, влязъл в сила в хода на въззивното производство.
Ответницата по касационната жалба С. Т. Илиева от[населено място], чрез пълномощника си адв. Р. Д. от АК-Видин в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва касационната жалба като неоснователна, но не изразява становище по релевираните основания за допускането й до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД въззивният съд е приел, че процесната сделка е унищожаема като извършена от лице без представителна власт за ? идеална част от имота.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като повдигнатият материалноправен въпрос за характера на предявения иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД – установителен или конститутивен, е обусловил крайното решение на съда и с въззивното решение е решен в противоречие със съдебната практика, както се установява от част от приложените и описани по-горе съдебни решения. Останалите правни въпроси не са обусловили изхода на делото, а са свързани с правилността на въззивното решение, което представлява основание за касирането му по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускането му до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, тъй като в случая въпросът за приложението на новия СК, влязъл в сила в хода на въззивното производство, и по-конкретно на нормата на чл. 24, ал. 4 СК, не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Това е така, тъй като разпоредбата е материално-правна и е приложима за случаите, възникнали при нейното действие. В конкретния случай правоотношенията между страните са се развили по време на действие на стария СК, поради което са приложими неговите норми.
Касаторите следва да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 171,70 лв., на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 08.03.2010 г., постановено по в.гр.д. № 381 по описа за 2009 г. на М. окръжен съд.
Указва на П. В. П. и В. П. Н., и двамата от[населено място], [жк], бл. 3, вх. В, ет. 1, ап. 43, в едноседмичен срок от получаване на съобщението с препис от настоящото определение, да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 171,70 лв., като в противен случай производството по делото пред ВКС ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: