О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 848
София, 2.08. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети юли, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. К. Б. , със съдебен адрес гр. П., адв. Б, чрез пълномощника си адв. Б от АК П. , против въззивно решение № 1* от 18.06.2009 г., постановено по гр.д. № 1322/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, ХІV състав, с което е отменено решение № 889 от 08.04.2009 г. на Пловдивския районен съд, ХVІІІ гр. с., постановено по гр.д. № 2745/2008 г., в частта му, с която е осъдена „Ц” ЕАД, гр. П. да заплати на Г. К. Б., неизплатено в пълен размер трудово възнаграждение, поради неотчетена и неначислена инфлация за периода м. юли 2006 г. до м. декември 2007 г. и за разликата над 637,23 лв. до размера от 1612, 02 лв. и този иск в размер на сумата от 974, 79 лв. – неизплатено в пълен размер трудово възнаграждение, поради неотчетена и неначислена инфлация за периода м. юли 2006 г. до м. декември 2007 г., е отхвърлен като неоснователен. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която „Ц” ЕАД, гр. П. е осъдена да заплати на касатора неизплатено в пълен размер трудово възнаграждение, поради неотчетена и неначислена инфлация, за периода м. януари 2008 г. до 12 май 2008 г. в размер на 637,23 лв. със законните последици, както и в частта му, с която е отхвърлен искът на касатора до пълния предявен размер от 1877,66 лв. и за периода от 01.07.2005 г. – 30.06.2006 г., както и досежно претенцията за заплащане на допълнително трудово възнаграждение – клас, в размер на 1047,96 лв., за периода 01.07.2005 г. – 12.05.2008 г.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени исковете по чл. 245 КТ, съдът се е произнесъл по въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Жалбоподателят е извел материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд и който е решаван противоречиво от съдилищата, а именно дължи ли се начисляване на инфлация върху основното трудово възнаграждение, както и върху допълнителното трудово възнаграждение/клас/ при договореност в КТД. Представени са следните съдебни решения, влезли в сила – решение № 977 от 17.04.2009 г. по гр.д. № 2243/2008 г. на Пловдивския районен съд ХVІІІ граждански състав, решение № 890 от 08.04.2009 г. по гр.д. № 2729/2008 г. на Пловдивския районен съд ХVІІІ граждански състав и решение № 976 от 17.04.2009 г. по гр.д. № 2307/2008 г. на Пловдивския районен съд ХVІІІ граждански състав.
Ответникът по касационната жалба „Ц” ЕАД, гр. П., не изразява становище по жалбата и по допускане на касационното обжалване в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени оценяеми искове по чл. 245, ал. 1, вр. с ал. 2, вр. с чл. 59 КТ, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове в посочените размери, въззивният съд е приел, че инфлационен индекс върху основното трудово възнаграждение с оглед клаузите на КТД се дължи само за определен период от исковия, а върху допълнителното трудово възнаграждение/клас/ такъв не се дължи.
В разглеждания случай е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 КТ – разрешен от въззивния съд правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело. В конкретния случай поставеният материалноправен въпрос, а именно – дължи ли се начисляване на инфлация върху основното трудово възнаграждение, както и върху допълнителното трудово възнаграждение/клас/ при договореност в КТД е от значение за изхода на спора и е разрешаван противоречиво от съдилищата, видно от посочените по-горе съдебни решения по аналогични дела.
Въз основа на изложеното следва, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 от ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на това основание.
Тъй като спорът е трудов жалбоподателят не следва да внася държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 18.06.2009 г., постановено по гр.д. № 1322/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, ХІV състав, по касационна жалба с вх. № 1* от 24.07.2009 г. на Г. К. Б. от гр. П..
Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: