7
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 768
София, 01.07.2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1305/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. П. Ц. чрез пълномощник адв. Д. Д. – В. адвокатска колегия против въззивно решение от 15.12.2014г. по в. гр. дело № 494/2014г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение № 419 от 29.09.2014г. по гр. дело № 1176/2014г. на Видински районен съд за отхвърляне на исковете против Областна дирекция на МВР [населено място] за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено със заповед № 350 от 07.04.2014г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пред. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „оператор, стая с контролни съоръжения С.” в група „Техника”, сектор „Сигнално охранителна дейност” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР – В. и присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 1595,02 лв. за периода 09.04.2014г. – 09.07.2014г., със законна лихва до окончателното изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя правните въпроси – към кой момент следва да се извърши преценката за наличието на потестативното право на уволнение у работодателя и дали надлежно е упражнено; дали закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ обхваща всички случаи на трайно намалена работоспособност, независимо дали здравословното състояние е наложило устройването му на нова работа или изпълняваната е без противопоказания за здравето, или обхваща само случаите на трайно намалена работоспособност, при която е дадено й предписание за преместване на друга работа; при кумулативно наличие на две или повече основания за закрила, дали е необходимо да се изисква мнение на ТЕЛК, както и да е дадено предварително разрешение на Инспекцията по труда за конкретното уволнение, във връзка с всяко едно от тези основания; допустимо ли е претенцията за разноски по чл. 80 ГПК да бъде заявена след приключване на съдебното заседание, в което е приключило разглеждане на делото пред съответната съдебна инстанция и относно задължението на съда при постановяване на решението да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните като вземе предвид всички факти от значение за спорното право (чл. 235, ал. 3 ГПК). По поставените правни въпроси жалбоподателката представя съдебна практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК, чрез която обосновава приложното поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът Областна дирекция на МВР [населено място] в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС. Изложени са съображения й по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените правни въпроси имат отношение към предмета на делото, но с обжалваното решение не са разрешени в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд, включително и представената от жалбоподателката.
По въпроса – към кой момент следва да се извърши преценката за наличието на потестативното право на уволнение у работодателя и дали надлежно е упражнено, жалбоподателката се позовава на съдебна практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК, според която, когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, прекратяването настъпва по силата на закона с изтичането на срока за предизвестието, а заповедта има само констативен характер, т. е. потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение поражда действие с достигне на писменото изявление до адресата и този е правнорелевантният момент, към който следва да се преценява законността на изявлението – съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено, включително и дали е преодоляна закрилата по чл. 333 КТ – решения по гр. дело № 650/2009г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 852/2009г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 1195/2010г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 743/2011г., трето г. о., ВКС.
С обжалваното решение е прието, че на 09.04.2014г. със Заповед от 07.04.2014г. трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пред. 1 КТ – поради закриване на част от предприятието, като на същата дата 09.04.2014г. на ищцата е било връчено и предизвестие, с което е уведомена, че на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ трудовият й договор ще бъде прекратен. Прието е, че с исковата молба ищцата не е излагала твърдения относно наличие на пороци в предизвестието, както и твърдения за неяснота относно основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, такива твърдения не са били въведени в предмета на делото по реда на чл. 214 ГПК, поради което съдът не е поставил на обсъждане твърденията заявени в правния въпрос.
Поставеният правен въпрос не е бил надлежно въведен в предмета на спора, не е обсъден с обжалваното решение, поради което не покрива предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Доколкото жалбоподателката се позовава на задължителна съдебна практика следва да се посочи, че когато към момента на връчване на предизвестието на работника или служителя са станали известни фактическите предпоставки за прекратяване на трудовото му правоотношение, какъвто е настоящият случай – на ищцата едновременно са били връчени предизвестието, в което е посочено правното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и заповедта за прекратяване на трудовия договор, в която е посочено и предложение първо на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – закриване на част от предприятието, правото на защита на уволненото лице не е накърнено и не е налице формално основание за отмяна на уволнението като незаконно – аргумент от решението по гр. дело № 1195/2010г. ВКС, четвърто г. о.
Въпросът – дали закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ обхваща всички случаи на трайно намалена работоспособност, независимо дали здравословното състояние е наложило устройването му на нова работа или изпълняваната е без противопоказания за здравето, или обхваща само случаите на трайно намалена работоспособност, при която е дадено й предписание за преместване на друга работа и свързания с него въпрос – при кумулативно наличие на две или повече основания за закрила, дали е необходимо да се изисква мнение на ТЕЛК, както и да е дадено предварително разрешение на Инспекцията по труда за конкретното уволнение, във връзка с всяко едно от тези основания, с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика.
Въпросите са свързани с твърдението на ищцата, че работодателят е нарушил разпоредбите на чл. 333, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 и чл. 333, ал. 2 КТ, с оглед на обстоятелствата, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е била майка на дете до три годишна възраст, боледувала е от инсулинозависим захарен диабет – болест определена с Наредба № 5/1987г. и се е намирала в отпуск по болест, поради което се е ползвала със закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 КТ – преди да пристъпи към прекратяване на трудовия договор, работодателят е следвало да поиска предварително разрешение на Инспекцията по труда за всеки отделен случай на закрила, а във връзка със заболяването на ищцата, преди уволнението да вземе мнението на ТЕЛК и след това до поиска предварително разрешение от Инспекцията по труда. Ищцата е поддържала, че се ползва й от закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 2 като трудоустроен служител.
Прието е с обжалваното решение, че работодателят е изпълнил процедурата предвидена в чл. 333, ал. 1 и ал. 2 КТ – преди да предприеме прекратяването на трудовото правоотношение с предизвестие връчено на ищцата на 09.04.2014г., когато е връчена и заповедта за уволнение, с писмо от 29.01.2014г. по повод заболяването на ищцата – инсулинозависим диабет, работодателят е поискал мнение от ТЕЛК. С ЕР на ТЕЛК от 12.02.2014г., влязло в сила на 26.02.2014г. е посочена диагнозата на ищцата – инсулинозависим диабет заболяване, което попада в списъка по Наредба № 5 от 20.02.1987г. и противопоказаните условия на труд и едва след това с писмо от 31.03.2014г. е поискано от Инспекцията по труда разрешение по чл. 333, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 КТ за прекратяване на трудовия договор с ищцата на основание чл.328, ал. 1, т. 2, пред. 1 КТ, дадено от Инспекцията по труда за всеки отделен случай на закрила с писмо от 04.04.2014г., т. е. преди връчването на предизвестието за прекратяване на договора. Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че работодателят е преодолял закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 КТ. Във връзка с възраженията на ищцата, които се съдържат и в поставените правни въпроси, съдът се е позовал й на задължителна съдебна практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК, според която е достатъчно работодателят да е поиска мнението на ТЕЛК и да го е изпратил на Инспекцията по труда със съдържанието, както го е получил, за да е изпълнено задължението по чл. 333, ал. 2 КТ, като мотивирането на мнението не е задължение на работодателя, а на ТЕЛК (чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5/1987г.), респ. работодателят не може да контролира дали мнението е мотивирано и дали съдържа посочване, как уволнението ще се отрази на здравословното състояние на лицето. При получено разрешение от Инспекцията по труда закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ е преодоляна и уволнението е законосъобразно – заключение изведено с обжалваното решение в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС установена с решение по гр. дело № 1821/2009г., четвърто г. о.; гр. дело № 1374/2012г., трето г. о.
Прието е още, че ищцата не се полза от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и не е трудоустроено лице. Съдът е посочил, че с ЕР на ТЕЛК от 12.12.2012г. на ищцата е призната 50% намалена работоспособност заради заболяването инсулинозависим захарен диабет за срок до 01.12.2014г., с посочване на противопоказаните условия на труд – тежък физически труд, психическо напрежение, неблагоприятни климатични условия, както и че лицето е работоспособно за заеманата длъжност, от което е направен извод, че липсват доказателства ищцата да е трудоустроена. Съдът се е позовал на задължителна съдебна практика на ВКС установена по реда на чл. 290 ГПК с решения по гр. дело № 619/2010г., четвърто г. о. и по гр. дело № 1545/2010г., четвърто г. о., според която правната норма на чл. 333, ал. 2 КТ не обвързва трудоустрояването с процента намалена трудоспособност. Основанията за трудоустрояване се съдържат в чл. 314 КТ, който също не обвързва трудоустрояването с процента намалена трудоспособност, поради което, когато е налице установена намалена трудоспособност, но липсва произнасяне на съответния орган по въпроса за трудоустрояването, работодателят не е длъжен да иска съгласие по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Прието е, че процесният случай е именно такъв, поради което работодателят не е бил длъжен да преодолял закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 2 КТ.
По въпроса – дали закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ обхваща всички случаи на трайно намалена работоспособност, независимо дали здравословното състояние е наложило устройването му на нова работа или изпълняваната е без противопоказания за здравето, или обхваща само случаите на трайно намалена работоспособност, при която е дадено й предписание за преместване на друга работа, жалбоподателят представя съдебна практика на Върховния касационен съд, според която въведената в чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ предварителна закрила е по отношение на работник или служител, който е трудоустроен. Когато с решението на ТЕЛК е определен процент на намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд, работникът е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ – наличие на заболяване налагащо трудоустрояването е установено по законен ред и от орган по чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване. Без правно значение за обхвата на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е дали работникът заема длъжност определена за трудоустроени. Трудоустрояването на работника се извършва в съобразяване на изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването му, респ. преместването му на подходяща работа, поради което, когато изпълняваната работа е подходяща за здравословното състояние на служителя, трудоустрояването му фактически е изпълнено. Задължението за вземане на предварително становище на ТЕЛК и разрешение на инспекцията по труда за предстоящото уволнение е с оглед преценката за евентуалното отражение на смяната на работата върху здравословното състояние на трудоустроения работник и възможностите му за адаптация на ново работно място, предвид което предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ за трудоустроени работници и служители обхваща всички случаи, когато лицето страда от заболяване налагащо облекчени условия на труд, независимо дали заема длъжност, определена от работодателя е за трудоустроени. В този смисъл решения по гр. дело № 20/2009г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 2869/2013г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 1269/2011г., трето г. о., ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Въпросът касае установяване качеството на трудоустроено лице с оглед приложението и обхвата на предварителната закрила по чл. 333, ал. 2 КТ във вр. с чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, по който приетото с обжалваното решение влиза в противоречие с представената от жалбоподателката съдебна практика. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.12.2014г. по в. гр. дело № 494/2014г. на Видински окръжен съд.
Делото да се докладва за определяне на дата за разглеждането му открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ