3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 507
С., 27.04. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 21 април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1684/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на Република България и по касационна жалба на А. прокуратура[населено място] против въззивно решение на С. апелативен съд № 714 от 28.07.2010 год. по гр. дело № 3183/2009 год., с което П. на Република България е осъдена да заплати на Р. Н. К. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ още 38 000 лв. към присъдените с първоинстанционното решение 6500 лв. или общо 45 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на тежко престъпление, за което е оправдан, със законна лихва от предявяване на исковата молба 08.10.2007 год. до изплащане на задължението и е потвърдено решение № 3654 от 20.07.2009 год. по гр. дело № 3868/2007 год. на С. градски съд в частта, с която П. на Република България е осъдена да заплати на Р. Н. К. сумата 17 687,79 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, представляваща лихва от внесена парична гаранция по наказателното производство за периода 28.07.1997 год. – 12.07.2005 год. със законна лихва от 08.10.2007 год. до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поставя материалноправния въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, с твърдение, че в тази част обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика установена с ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС (т.3 и т. 11 ); ППВС № 4/23.12.1968 год. и ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС т. 19, тъй като съдът е нарушил принципа за справедливост, присъждайки обезщетение и за вреди, които не са пряка и непосредствена последица от увреждането, а по отношение присъдените имуществени вреди се поддържа, че решението е постановено в противоречие с представена съдебна практика по въпроса – дължи ли се обезщетение за пропуснати ползи под формата на законна лихва върху суми внесени като парична гаранция по мярка за неотклонение – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът Р. Н. К. в писмен отговор на касационната жалба поддържа, че следва да се разгледа само касационната жалба на А. прокуратура[населено място], като подадена преди касационната жалба на П. на РБ, предвид централизираната структурата на прокуратурата.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
Поставените в изложението правни въпроси са относими към предмета на делото, засягат обуславящи изводи на съда за основателност на исковете и удовлетворяват изискването за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По поставения правен въпрос – при определяне обезщетението за неимуществени вреди могат ли да се съобразят вреди, които не са пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение в извършване на престъпление и последвало оправдаване ще следва да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по въпроса – дължи ли се обезщетение за имуществени вреди като пропуснати ползи от законна лихва върху сума внесена като парична гаранция в производство по незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано касационното обжалване ще следва да се допусни в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като разрешаван противоречиво от съдилищата.
Неоснователно се поддържа от ответника по касационните жалби, че жалбата на П. на РБ не следва да се разглежда, като по-късно подадена. В случая П. на РБ е единствен ответник по делото, като централизирано юридическо лице на бюджетна издръжка. Останалите прокуратури – районни, окръжни, апелативни, военни, Върховна касационна и Върховна административна са структурни звена на П. на РБ и не са надлежни страни по предявените искове по чл. 2, т. 1-6 ЗОДОВ, но могат да я представляват по право и да участват в образуваните граждански дела срещу нея (ТР № 3/2005 год. на ОСГК на ВКС). Следователно подадената касационна жалба от прокурор на А. прокуратура[населено място] е подадена от страната на единствения ответник по делото – П. на РБ.
При изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 714 от 28.07.2010 год. по гр. дело № 3183/2009 год. на С. апелативен съд.
Препис от определението да се връчи на страните.
Делото да се докладва на председателя на трето г. о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ