3
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
[населено място], 14.01. 2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети януари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: С. ДИМИТРОВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 21 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. М. Т. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Д. от АК-С., против определение № 271 от 11.07.2012 г. по гр.д. № 542/2012 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е върната като процесуално недопустима касационната й жалба против въззивно решение от 24.06.2011 г. по в.гр.д. № 2653/2004 г. на Софийски градски съд, ІІ-в състав и е прекратено производството пред ВКС.
Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение като незаконосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да върне касационната жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК и прекрати касационното производство, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК/изм. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила 21.12.2010 г./, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с цена на иска до 5000 лв., а в случая цената на предявения ревандикационен иск относно спорния имот, съгласно действащата към момента на предявяване на исковата молба разпоредба на чл. 55, ал. 1, б.”б” ГПК/отм./ е ? от данъчната му оценка, която видно от представеното по делото удостоверение възлиза на 1 792,20 лв., т.е. цената на иска в случая е в размер на сумата от 448,05 лв., като въпросът за цената не е повдиган и преразглеждан в срока по чл. 56, ал. 1 ГПК/отм./. И тъй като цената на иска не надвишава 5 000 лв., то обжалването на въззивното решение пред касационната инстанция е недопустимо на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, при условията на иззета компетентност, касационната жалба е върната, а производството пред ВКС – прекратено.
Определението е правилно.
В случая цената на иска се определя по правилото на чл. 55, ал. 1, б.”б” ГПК/отм./, действащо към момента на предявяване на иска – 14.04.2003 г. Данъчната оценка на процесния имот възлиза на сумата от 1 792,20 лв., видно от представеното удостоверение на л. 3 от първоинстанционното дело, а ? от нея се равнява на сумата от 448,05 лв., която съставлява цената на иска. Въпросът за цената не е повдиган и преразглеждан в срока по чл. 56, ал. 1 ГПК/отм./ – най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Т.е. след този момент посочената от ищцата или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен при изменение размера на иска по реда на чл. 116 ГПК/отм./, което в случая не е налице.
Ето защо, правилно съставът на ВКС е приел в обжалваното определение, че тъй като цената на ревандикационния иск е под 5 000 лв., то и касационната жалба срещу въззивното решение се явява процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК и следва да бъде върната, а касационното производство прекратено. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК е процесуална и поради това приложима незабавно към заварените от нея висящи производства, което означава, че всички процесуални действия по тези дела се извършват съобразно новите изисквания. Касае се до императивна по своя характер процесуална норма, съобразена в обжалваното определение с действащата към предявяване на касационната жалба редакция. Касационната жалба е насочена против въззивно решение по гражданско дело с цена на ревандикационен иск под 5 000 лв. и правилно е приета като процесуално недопустима, тъй като по разпореждане на закона правото на касационно обжалване е погасено.
По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 271 от 11.07.2012 г. по гр.д. № 542/2012 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :