Р Е Ш Е Н И Е
№ 901
София, 26.01. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 1959 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК/обн. Д. В., бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./ във връзка с чл.218а, ал. 1, б.”а” ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на С. М. И. от гр. С., против въззивно решение № 74 от 15.01.2008 г., постановено по в.гр.д. № 1577/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 31 от 13.04.2007 г. по гр.д. № 436/2006 г. на Асеновградския районен съд, с което са уважени предявените от С. М. И. срещу А. Р. А., Б. Р. М. и М. А. Б., всичките от гр. А., искове с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, за признаване за установено по отношение на ответниците, в качеството им на наследници на А. М. Ш. , починал на 25.02.1977 г., че към момента на образуване на ТКЗС М. Г. Г. , наследодател на ищцата, е бил собственик на нива от 3,1 дка в м. „Стария път”, землището на гр. А., кв.”Д. Воден”, при граници по н.а. : път, К. П. , Ат. П. , В. З. и Ат. П. , както и иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./, за признаване за установено по отношение на ответниците, че собственици на ПИ № 9* находящ се в кв. Долни Воден, ЕКАТТЕ 99088, община А., по кадастрална карта, одобрена със Заповед № 3* от 08.07.2004 г. на АД на АК, с площ по кад. карта 2, 998 дка, трайно предназначение земеделска територия, при съседи : имот № 1* нива на насл. на Н, имот № 1* нива на И. П. , имот № 1* нива на наследниците на братя И, имот № 1* полски път на община А., имот № 1* полски път на община А., имот № 1* нива на наследниците на М. К. , са наследниците на М. Г. – С. М. И. и А. М. Г. С обжалваното въззивно решение установителните искове за собственост на процесния земеделски имот, с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./, са отхвърлени. Оплакванията, развити в касационната жалба са за неправилност на решението, поради необоснованост, нарушаване на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила, с искане за неговата отмяна.
Ответниците по жалбата А. Р. А., Б. Р. М. и М. А. Б., всичките от гр. А. чрез пълномощника си адв. М от АК – Пловдив, оспорват касационната жалба и молят същата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателката във връзка с изложените касационни основания и извърши проверка на данните по делото, с оглед изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ , поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Предявени са установителни искове за собственост относно процесния земеделски имот, с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./. С обжалваното въззивно решение съдът ги е отхвърлил като неоснователни. Правилно съдът е приел от фактическа страна, че ищцата е дъщеря на починалия през 1961 г. Митрю Г. Г. , който през 1935 г. е закупил нива с площ 3,1 дка в землището на с. Г., в м. „Стария път”, за което е съставен н.а. № 82/1935 г.становено е от фактическа страна също така, че през 1992 г. другият наследник на М. Г. синът му А. М. Г. е поискал да се възстанови собствеността върху земеделските земи, притежавани от баща му, включително и процесната нива, като Поземлената комисия е удовлетворила това искане и е издала Протокол № Г 192 А/19.02.1993 г., с който е признала и възстановила с план за земеразделяне правото на собственост върху нея. Правилен е изводът на съда, че след като правото на собственост се възстановява с план за земеразделяне местоположението на отделните имоти не е в зависимост от местоположението на притежаваните от бившите собственици земеделски земи, а съответния собственик ще получи своя земеделски имот там, където е посочено в плана за земеразделяне. Това е така, тъй като планът за земеразделяне трансформира обекта на правото на собственост. Изискванията на които трябва да отговаря са визирани в чл. 23а ППЗСПЗЗ и не включват възстановяването да се извърши в старите граници, в които имотът е съществувал преди внасянето му в ТКЗС, поради което предявеният установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ от ищцата касатор е недопустим, тъй като за нея липсва правен интерес от воденето му. Това е така, тъй като изходът по този спор е без значение за реституционното производство – решението е неотносимо към начина на възстановяване на земеделския имот и касаторката не би могла да постигне като резултат възстановяване на собствеността в границите на притежаваната преди колективизацията земеделска земя. Ето защо въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният установителен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ се явява процесуално недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено и производството по делото в тази част прекратено.
Правилен е изводът на въззивния съд за неоснователност на предявения установителен иск за собственост с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ по отношение на процесния земеделски имот, а именно – ПИ № 9* находящ се в кв. Долни Воден, ЕКАТТЕ 99088, община А., по кадастрална карта, одобрена със Заповед № 3* от 08.07.2004 г. на АД на АК, с площ по кад. карта 2, 998 дка, с трайно предназначение земеделска територия, предвид влезлият в сила план за земеразделяне относно парцел **** в масив 18, който е в м. „Стария път”, за който липсват данни да е преработен, предвид депозираната жалба срещу него от ищцата.
С оглед на изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че обжалваното решение в частта му, с която е разгледан по същество и отхвърлен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по иска се прекрати, а в частта му, с която е отхвърлен искът по чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ относно правото на собственост върху спорния имот като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на ответниците по жалбата не следва да се присъждат разноски по делото за настоящата инстанция, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 74 от 15.01.2008 г., постановено по в.гр.д. № 1577/2007 г. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от С. М. И. от гр. С. за признаване за установено по отношение на А. Р. А., Б. Р. М. и М. А. Б., всичките от гр. А., в качеството им на наследници на А. М. Ш. , починал на 25.02.1977 г., че към момента на образуване на ТКЗС М. Г. Г. , наследодател на ищцата, е бил собственик на нива от 3,1 дка в м. „Стария път”, землището на гр. А., кв.”Д. Воден”, при граници по н.а. : път, К. П. , Ат. П. , В. З. и Ат. П. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по този иск.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 74 от 15.01.2008 г., постановено по в.гр.д. № 1577/2007 г. на Пловдивския окръжен съд в останалата му обжалвана част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :