Р Е Ш Е Н И Е
№ 832
София, 1.12. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти ноември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 1709 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК/обн. Д. В., бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, във връзка с чл.218а, ал. 1, б.”б” ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. , чрез процесуалните й представители адв. И адв. Венцислав Л. от АК-София против въззивно решение № 217 от 15.01.2008 г., постановено по гр.д. № 1691/2005 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено изцяло решението от 22.06.2005 г. по гр.д. № 378/2004 г. на Софийски градски съд, ГК и са отхвърлени предявените от Д. – Ф. Г. Й. срещу И. В. Й. и И. Ю. Д., и двамата от гр. С., искове за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ вила на два етажа в гр. С. кв. Бояна, ул. „. път „ № 4, застроена на 60 кв.м на всеки етаж, състояща се от кухня, дневна и сервизни помещения на първия етаж и от две стаи, санитарен възел и открита тераса на втория етаж, заедно с урегулиран поземлен имот върху който е построена сградата, целият с площ по скица 3, 640 кв.м., представляващ парцел **** от кв. Х по плана на гр. С., ж.к. „Гърдова глава”, с неуредени сметки по регулация, при граници на целия имот по скица : улица „Панорамен път”, ул. „611”, УПИ, идентичен с парцел **** и УПИ, идентичен с парцел ****Х-713, заедно с подобренията в имота, оформен с н.а. № 95/12.09.2002 г., том І, рег. № 3* дело № 68/2002 г., като противен на добрите нрави, симулативен и извършен във вреда на Д. Й. – искове с правно основание чл. 26, ал. 1, ал. 2 и чл. 40 ЗЗД.
Оплакванията, развити в касационната жалба са за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост, с искане за неговата отмяна.
Ответникът по жалбата, И. В. Й. от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. С от АК-София оспорва касационната жалба като неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмена защита.
Ответницата по жалбата И. Ю. Д. от гр. С., не изразява становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателката във връзка с изложените касационни основания и извърши проверка на данните по делото, с оглед изискванията на чл. 218а и сл. ГПК /отм./.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ , поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Предявени са от Д. – Ф. Г. Й. срещу И. В. Й. и И. Ю. Д., в обективно и пасивно субективно съединение, искове с правно основание чл. 26, ал. 1, ал. 2 и чл. 40 ЗЗД, за признаване нищожността на сделка, материализирана с н.а. № 95/12.09.2002 г., том І, рег. № 3* дело № 68/2002 г. на нотариус Д. Т. , с район на действие Софийски районен съд, с която ответникът И. В. Й. , действащ лично и като пълномощник на касаторката Д. Й. е продал на И. Ю. Д. 2/3 идеални части от процесния недвижим имот, за сумата от 97 000 лв., като противна на добрите нрави, симулативна и като извършена във вреда на касаторката-ищца. С решение от 22.06.2005 г. по гр. д. № 378/2004 г. Софийски градски съд е уважил исковете като на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 и чл. 40 ЗЗД, като е прогласил за нищожен нотариалният акт за продажбата. По жалба на ответниците, с решение № 217 от 15.01.2008 г., постановено по гр.д. № 1691/2005 г. Софийският апелативен съд изцяло е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявените искове. Въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала при условията на чл. 127, ал. 1 ГПК/отм./, при пълно и главно доказване, че процесната продажбена сделка е симулативна, прикриваща договор за дарение или делба на СИО, тъй като не е налице „обратен документ” или „начало на писмено доказателство” за разкриване действителната воля на договарящите, като при наличие на „начало на писмено доказателство” доказването би могло да се извърши и със свидетелски показания. Приел е същото така, че договорът за продажба не е противен на добрите нрави, а също така и че не е сключен във вреда на представлявания/ищцата/, в който аспект тя твърди, че не е получила полагащата й се сума от продажбата, тъй като продавачът е действал съобразно предоставените му права от ищцата с нотариално завереното пълномощно 1999 А 2002 от 16.07.2002 г. за продажба на процесния имот – СИО, а непредоставянето на съответната част от продажната цена не води до нищожност на сделката за продажба, а поражда само облигационни вземания между страните – бивши съпрузи.
Въззивното решение е законосъобразно и обосновано.
По делото е установено от фактическа страна, че ищцата и ответникът И. Й. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод по силата на влязло в сила решение по гр.д. 3671/2002 г. на СРС, на 14.07.2006 г.становено е също така, че ответникът Й. и двамата му братя са били собственици по реституция на процесния недвижим имот като всеки един от тях е притежавал по 1/3 идеална част от него. С н.а. № 81/26.07.2001 г. ответникът е закупил дяловете на братята си от посочения имот в размер на 2/3 ид.ч. за сумата от 80 000 щ.д. С н.а. № 95/12.09.2002 г. Иван Й. лично и като пълномощник на съпругата си Д. Ф. Г. – Й. е продал на втората ответница И. Д. 2/3 ид.ч. от имота, представляващ СИО, за сумата 97 000 лв., а с н.а. № 96/12.09.2002 г. е прехвърлил на Д. и собствената си 1/3 ид.ч. от него срещу задължение за издръжка и гледане. От представеното пълномощно № 1999 А/2002 от 16.07.2002 г. на немски език, със заверен превод на български език, с нотариална заверка на подписа на упълномощителката Д. Й. от нотариус К. от гр. М., Германия, е видно, че ищцата е упълномощила съпруга си И. Й. да продаде описания в него недвижим имот в гр. С. имот/ на цена, условия и купувач, каквито намери за добре и да получи продажната цена, която да изразходва както намери за добре. В тази връзка правилен е изводът на въззивния съд, че при подписване на пълномощното, което е изготвено на немски език, майчин за ищцата, същата е била наясно със съдържанието му и нейната воля е била ответникът да я представлява при продажбата на частта от имота, представляваща СИО, като условията на продажбата, цената на имота и конкретния купувач е следвало да бъдат определени от него, което ответникът е сторил.
Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са всички привидни договори, а привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани така, както постановява договорът. Без значение е дали волята на страните е да не бъдат обвързани никак/абсолютна симулация/, или да бъдат обвързани по друг начин/относителна симулация/ – и в двата случая явната сделка е нищожна. Ако страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност. Исковете за обявяване на привидността и за разкриване на симулацията имат различен предмет, единият – нищожността на явната сделка, а другият – обвързващата сила на прикритото съглашение. Ищцата претендира, че явната сделка е нищожна. За основателността на този иск е без значение дали има прикрито съглашение и ако има – какво е то. Явната сделка ще е привидна както в случая, ако не съществува прикрито съглашение, така и ако съществува валидно прикрито съглашение.
Правилен е изводът на въззивния съд, че в случая не е налице нищожност на продажбената сделка като симулативна – прикриваща дарение или делба на семейно имущество, тъй като наличие на такава симулация в хода на производството по делото не е доказана от ищцата, при условията на пълно и главно доказване, чиято е доказателствената тежест. Доказването се извършва с т.нар. нарочен „обратен документ”, съдържащ всички елементи от съдържанието на прикритото споразумение, какъвто не е представен по делото, както и въз основа на писмени доказателства, изхождащи от другата страна, или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, правещи вероятно твърдението, че съгласието е привидно и представляващи „начало на писмено доказателство” по см. на чл. 134, ал. 2 ЗЗД, при наличието на което е допустимо доказването на действителните правоотношенения между договарящите със свидетели, каквото също липсва по делото. Ето защо правилен е изводът на въззивния съд, че в случая не е налице симулация, а в тази връзка и противоречие на продажбената сделка с добрите нрави, водеща до нейната нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Правилен е и изводът на въззивния съд, че процесната сделка не е сключена във вреда на представляваната – чл. 40 ЗЗД. С пълномощното от 16.07.2002 г. ищцата-касатор е упълномощила съпруга си И. Й. да продаде процесния имот на цена, условия и купувач, каквито намери за добре и да получи продажната цена, която да изразходва както намери за добре, т.е. пълномощникът е овластен да уговори цената, за да изпълни възложения мандат. Действително, ако пълномощникът злоупотреби с мандата и се сговори с купувача във вреда на представлявания, така сключения договор би бил недействителен по отношение на представлявания, съгласно чл. 40 ЗЗД, какъвто не е настоящия случай. Правилно въззивният съд е приел, че договорът има цена и следователно е валиден, а дали уговорената цена е изплатена няма отношение към валидността на договора. Неплащането на уговорената цена е основание за разваляне на валидно сключения договор, а обстоятелството дали ответникът като пълномощник на ищцата след сключване на продажбената сделка й е предоставил или не съответната част от продажната цена не води до нищожност на сделката за продажба на имота, а само поражда облигационни вземания между страните по делото, поради което правилно е отхвърлен и този иск като неоснователен.
Въззивното решение не е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Релевантните за спора доказателства и доводите на страните са обсъдени от въззивния съд съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./, правилно е приложен материалния закон – чл. 26, ал. 1, ал. 2 и чл. 40 ЗЗД, в резултат на което съдът е стигнал до извода за неоснователност на предявените искове и ги е отхвърлил.
Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./, касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, на ответника по касация И. Й. следва да се присъдят разноските по делото за настоящата инстанция в размер на 1000 лв. адв. хонорар, на осн. чл. 64 ГПК/отм./.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 207 от 15.01.2008 г. на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ състав, постановено по гр.д. № 1691/2005 г.
ОСЪЖДА Д. Ф. Г. – Й. да заплати на И. В. Й. направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 1000/хиляда/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :