О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
гр. София, 28.04. 2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април, през две хиляди и девета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч.гр.д. № 119 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 и сл., вр. с чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение на Великотърновския апелативен съд/ВтАС/ № 225/13.08.2008 г. по ч.гр.д. № 462/2008 г., с което е потвърдено определение от 01.07.2008 г. по гр.д. № 106/2008 г. на Габровския окръжен съд, с което е спряно производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване производството по гр.д. № 34/2007 г. по описа на съда, с влязло в сила решение.
Недоволна от определението на ВтАС е жалбоподателката С. К. , чрез процесуалния си представител адв. И от АК-София, която го обжалва в срок с частна жалба вх. № 1837/23.09.2008 г. като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено като незаконосъобразно и производството по делото пред първоинстанционния съд бъде възобновено.
С разпореждане от 24.09.2008 г. въззивният съд е уведомил жалбоподателката да отстрани нередовностите на частната жалба, а именно в едноседмичен срок от съобщението да внесе дължимата държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС, както и да представи изложение на основанията по допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. С молба вх. № В462/08 от 03.11.2008 г. пълномощникът на жалбоподателката е представила документ за внесена държавна такса, както и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което е посочила, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По същество е развито, че двете производства са самостоятелни и независими едно от друго, поради което изходът на едното не предопределя изхода на другото, т.е. не са налице условията на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Приложени са копия от определение № 6414/06.08.2001 г. по адм.д. № 5694/2001 г. на Върховния административен съд, ІV отд., както и копие от решение № 5752/21.06.2005 г. по адм.д. № 3081/2005 г. на Върховния административен съд, V отд.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателката и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно производство.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че е налице връзка при условията на преюдициалност между процесното гражданско дело с предмет допускане на непълно осиновяване на детето В. от жалбоподателката С. Г. и висящото гражданско производство по гр.д. № 34/2007 г. на Габровския окръжен съд, с правно основание чл. 38 СК – отрицателен установителен иск за оспорване на припознаването на детето В. от М. В. Г. /съпруг на жалбоподателката – ищца по иска по чл. 62 СК/. Съдът е приел, че предявеният отрицателен установителен иск за опровергаване истинността на оповестеното бащинство на детето В. , предмет на гр.д. № 34/2007 г. по описа на ГОС, производството по което е висящо, е от значение за правилното решаване на делото за допускане на непълно осиновяване на същото дете от съпругата на ответника по иска по чл. 38 СК, налице е връзка между двете дела, която дава основание за спиране на производството по гражданското дело по иск, с правно основание чл. 62 СК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че съществения процесуалноправен въпрос, макар и да не е посочен изрично от жалбоподателката, е налице ли е връзка на преюдициалност между двете дела, обуславяща приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в обжалването определение и е от съществено значение за делото, но същият не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Това е така, защото като противоречива практика на ВКС са представени съдебни актове на Върховния административен съд, които се явяват неотносими по спора. Вън от това следва да се отбележи, че хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице тогава, когато същественият правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното определение е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – П. на Пленума на Върховния съд, но не и тълкувателните решения на О. събрание на Гражданската колегия, които служат за ръководство на съдилищата, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата/отм./, както и тълкувателните решения на О. събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, макар и “трайно установена” или “преобладаваща”, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Такава противоречива практика обаче не е представена от жалбоподателката, за да се разглежда тази хипотеза.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, какъвто не е настоящия случай.
В заключение, след като жалбоподателката не е посочила съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос, който да е разрешен от съда в противоречие в практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или чието разрешаване да води до уеднаквяване на практиката чрез точното прилагане на закона или до развитие на правото, то частната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане. Независимо от възможната неправилност на обжалваното определение на съда, изложените основания в частната жалба по чл. 281, т. 3, вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК не могат да преодолеят липсата на условия за допускане на касационно разглеждане по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на определение на Великотърновския апелативен съд № 225/13.08.2008 г. по ч.гр.д. № 462/2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :