О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
гр. София, 6.03. 2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти март, през две хиляди и девета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч.гр.д. № 39 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение на В. окръжен съд № 1201/21.08.2008 г. по ч.гр.д. № 604/2008 г., с което е оставено в сила определение № 17 от 09.07.2008 г. по гр.д. № 1490/2007 г. на В. районен съд, с което е оставена без уважение молбата на М. Д. К. – П. от гр. В., по чл. 37 ГПК/отм./, за възстановяване на срока по чл. 197, ал. 1 ГПК/отм./, за обжалване на решението от 12.02.2008 г. по гр.д. № 1490/2007 г. на ВРС.
Недоволна от определението на ВОС е жалбоподателката М. Д. К. – П. от гр. В., която го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по 278, ал. 4, вр. с чл. 281, т. 3 ГПК, поради което моли, то да бъде отменено. С допълнителна молба уточнява, че основанието за допускане на касационното обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – съществен процесуален въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, без изрично да сочи кой е този съществен процесуалноправен въпрос.
Ответникът по жалбата Х. К. К. от гр. В., чрез пълномощника си адв. М от АК-София, в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, оспорва частната жалба и моли същата като неоснователна, да бъде оставена без уважение.
Ответникът по жалбата община В., не изразява писмено становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно определение намира, че то подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане до касационно производство.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че като е оставил без уважение молбата на М. Д. К. – П. за възстановяване срока за обжалване на първоинстанционното решение, на основание чл. 37, ал. 1 ГПК/отм./, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно определение. Приел е, че в случая не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 37, ал. 1 ГПК/отм./, тъй като за периода от получаване на съобщението за изготвеното първоинстанционно решение – 15.02.2008 г. до изтичане на 14 дневния срок за обжалването му, жалбоподателката не е представила доказателства, че е била препятствана да извърши това процесуално действие при условията на особени непредвидени обстоятелства. Напротив, доказателства за влошено здравословно състояние тя е представила за предходен период – до 14.02.2008 г. е била в болничен отпуск.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че жалбоподателя не излага кой е процесуалният въпрос, разрешен от въззивния съд, който да е от съществено значение за делото, разрешен при някоя от трите хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Дори да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос – дали заболяването на жалбоподателката в хода на първоинстанционното производство, препятстващо я да реализира правото си на защита, може да се приеме като особено непредвидено обстоятелство по см. на чл. 37, ал. 1 ГПК/отм./, то липсват доказателства и обосновка този въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата, както и да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Представените съдебни актове като практика на ВКС не са в противоречие с обжалваното въззивно определение. Направените от въззивния съд въз основа на събраните доказателства изводи, че в случая не може да се приеме, че жалбоподателят е пропуснал срока за обжалване на първоинстанционното решение, поради наличие на особени непредвидени обстоятелства, изразяващи се в невъзможността в законовия срок да подаде жалба, поради заболяване, тъй като в срока за обжалване жалбоподателката не е била в болничен отпуск и не е била възпрепятствана да предприеме мерки за организиране на своята защита по повод процесуалната възможност за обжалване на първоинстанционното решение в срок. В тази връзка не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въззивният съд да се е произнесъл по съществен правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, тъй като обжалваното определение не е постановено в противоречие с представените по делото съдебни актове на ВКС по приложението на чл. 37 и сл. ГПК/отм./.
Не е налице и основание за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешен от въззивния съд съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Както се изложи, жалбоподателят не е посочил разрешен от въззивния съд съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго и т.н., какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на определение на В. окръжен съд № 1201/21.08.2008 г. по ч.гр.д. № 604/2008 г. с което е оставено в сила определение № 17 от 09.07.2008 г. по гр.д. № 1490/2007 г. на В. районен съд, с което е оставена без уважение молбата на М. Д. К. – П. от гр. В., по чл. 37 ГПК/отм./, за възстановяване на срока по чл. 197, ал. 1 ГПК/отм./, за обжалване на решението от 12.02.2008 г. по гр.д. № 1490/2007 г. на В. районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :