Р Е Ш Е Н И Е
№ 808
София, 25.11. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 1606 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК/обн. Д. В., бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./ във връзка с чл.218а, ал. 1, б.”а” ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на В. А. Ц. и Т. А. Д., и двете от гр. С., чрез повереника си адв. Р от АК-София, против въззивно решение № 252 от 26.07.2007 г., постановено по в.гр.д. № 3371/2006 г. на Софийския градски съд, ВК, ІV-то “Д” отделение, с което е отменено решението от 12.07.2006 г. по гр.д. № 3210/2004 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от С. Д. М. от гр. С. против Т. А. Д., В. А. Ц. и Д. Ц. Ц., всичките от гр. С., искове, с правно основание чл. 76 ЗН, за прогласяване недействителността на две сделки – дарения, осъществени с нот. акт № 68, т. VІІ, рег. № 1* д. № 1112/2003 г. и нот. акт № 1* т. V, рег. №13740, д. № 830/2003 г., отхвърлен е искът за делба на недвижим имот, представляващ ап. № 9, находящ се в гр. С., ж.к. “Красно село”, бул. “П. Ю. Т. ”, бл. 113, вх. “А”, ет. 3 и е допусната делбата на този имот между съделителите при следните квоти : за С. Д. М. – 1/16 ид.ч., Ц. С. М. – 1/16 ид.ч., А. Д. М. – 1/16 ид.ч., Л. Д. М. – 1/16 ид.ч., Р. А. Ц. – 4/16 ид. ч. и Д. Ц. Ц. – 8/16 ид.ч. С обжалваното решение въззивният съд е уважил исковете по чл.76 ЗН, отхвърлил е иска за делба, предявен от С. Т. М. против Д. Ц. Ц. и е допуснал делбата на процесния апартамент по предявения от С. Д. М. против Т. А. Д. и В. А. Ц. при квоти за последните две съделителки по 4/16 ид.части.
Оплакванията, развити в касационната жалба на касаторките са за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, с искане за неговата отмяна и извършване на делбата с участието на надареното лице.
Ответниците по жалбата С. Д. М. , Ц. С. М., А. Д. М. , Л. Д. М., Д. Ц. Ц. и Р. А. Ц., всичките от гр. С., не изразяват становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателите във връзка с изложените касационни основания и извърши проверка на данните по делото, с оглед изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ , поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Предявени са в обективно и пасивно субективно съединение искове за делба на недвижим имот – апартамент в гр. С., за прогласяване недействителността по отношение на ищцата на дарение на 4/16 ид. части от имота, извършено от Т. А. Д. в полза на Д. Ц. Ц., материализирано в нот. акт № 68/2003 г. и за прогласяване на недействителността по отношение на ищцата на дарение на 4/16 ид. части от имота, извършено от В. А. Ц. в полза на Д. Ц. Ц., материализирано в нот. акт № 153/2003 г. С решение от 12.07.2006 г., постановено по гр.д. № 3210/2004 г. Софийският районен съд е отхвърлил исковете по чл. 76 ЗН за отмяна на даренията, отхвърлил е исковете за делба на имота по отношение на Т. А. Д. и В. А. Ц. и е допуснал делбата на този имот между С при квоти 1/16 ид.ч., Ц. С. М. при квоти 1/16 ид.ч., А. Д. М. при квоти 1/16 ид.ч., Л. Д. М. при квоти 1/16 ид.ч., Р. А. Ц. при квоти 4/16 ид. ч. и Д. Ц. Ц. при квоти 8/16 ид.ч. За да постанови своето решение, СРС е приел, че ищцата не е доказала, че правото на собственост на всички съделители върху апартамента произтича от наследствени права, както и че с атакуваните дарения се прехвърлят наследствени права като съвкупност от права и задължения. По жалба на ищцата, с решение № 252 от 26.07.2007 г., постановено по в.гр.д. № 3371/2006 г., въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, уважил е исковете по чл. 76 ЗН, отхвърлил е иска за делба по отношение на Д. Ц. Ц. и е допуснал делбата с участието и на Т. А. Д. при квоти 4/16 ид.ч. и на В. А. Ц. при квоти 4/16 ид.части. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че извършените дарения на части от наследствения апартамент са безвъзмездни сделки, които са относително недействителни по отношение на останалите съделители, в частност по отношение на ищцата, тъй като същите не представляват продажба на наследствени права по смисъла на чл. 212 ЗЗД, за да породят действие и по отношение на другите наследници.
Въззивното решение е правилно.
Производството е делбено, в първа фаза по допускане на делбата. Спорът между страните не засяга делбената маса. Спорен е въпросът, кой следва да участва в производството по делбата – само наследниците на общия наследодател или наследниците и третите лица, придобили в резултат на дарение идеални части от имота преди завеждането на иска по чл. 34 ЗС. Настоящият състав споделя извода на въззивния съд, че страни в делбеното производство следва да бъдат наследниците на общия наследодател, а извършеното от двама от наследниците безвъзмездно разпореждане с идеални части от наследствения имот е недействително по отношение на останалите наследници на основание чл. 76 ЗН. В настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 212 ЗЗД, тъй като тя касае продажба на наследство като съвкупност от права и задължения, сделката е възмездна и в този случай тя произвежда действие и по отношение на другите наследници. В случая извършените сделки на двама от съделителите представляват безвъзмездни такива – дарения и не попадат в кръга от сделки по чл. 212 ЗЗД, поради което е правилен изводът на въззивния съд за основателност на двата инцидентни установителни иска по чл. 76 ЗН, предявени от ищцата срещу страните по двата договора, които са уважени с въззивното решение. Правилен е също така изводът на въззивния съд, че основателността на двата иска за относителната недействителност на двата договора за дарение по отношение на ищцата, налага промяна в квотите на съделителите като процесният апартамент следва да се допусне до делба между съделителите по констативния нотариален акт от 14.08.2003 г. при посочените в него квоти.
Въззивното решение не е постановено при нарушение на материалния закон. Релевантните за спора доказателства и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./, поради което правилно съдът е изградил своето убеждение въз основа на техния цялостен анализ. Разпоредбите на чл. 76 ЗН, чл. 212 ЗЗД и чл. 34 ЗС са приложени правилно към установените по делото факти.
Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./, касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 252 от 26.07.2007 г. на Софийския градски съд, ВК, ІV-„Д” отд., постановено по в.гр.д. № 3371/2006 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :