Р Е Ш Е Н И Е
№ 177
София, 10.03. 2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 152 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК/обн. Д. В., бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./ във връзка с чл.218а, ал. 1, б.”а” ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на П. М. Ч. от с. К., Габровска област, против въззивно решение № 168 от 09.07.2007 г., постановено по в.гр.д. № 81/2007 г. на Габровския окръжен съд, с което е отменено решение № 361 от 18.12.2006 г. по гр.д. № 131/2006 г. на С. районен съд, с което е уважен предявеният от П. М. Ч. против А. П. Д., Д. П. Д., Н. П. П. , и тримата от с. С., Габровска обраст, Ц. А. Ч., М. П. Ч. , А. П. Н., и тримата от гр. Л., Х. Х. Ч. , К. Д. Ч. , С. Д. З., и тримата от с. К., Габровска област, Й. Г. Д. , Г. П. Ц., и двамата от гр. С., Ц. П. Ц., М. Ц. К. , П. К. Ч., и тримата от гр. С., Габровска област, Т. Ц. Р. от с. С., Габровска област, Н. К. М. от гр. С. и Т. П. В. от с. Г., Габровска област, иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, за признаване за установено по отношение на ответниците, че гора от 2 дка и пасище от 1 дка, съставляващи парцел **** от масив № 104 по плана на с. К. са собственост на наследниците на М. П. Ч. , б.ж. на с. К., починал на 07.12.1989 г. Със същото решение установителният иск за собственост на процесния земеделски имот, с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, е отхвърлен. След предявяването на иска е починала ответницата Н на нейно място са конституирани като страни наследниците й П. К. И. от с. С., Габровска област, К. П. К. и П. П. К., последните двама от гр. С., Габровска област. В производството по делото пред въззивния съд са починали ответниците М, Т. Ц. Р. и К. Д. Ч. и на тяхно място с протоколно определение от 16.05.2007 г. по в.гр.д. № 81/2007 г. са конституирани К. А. К. и А. К. К., и двамата от гр. С., Габровска област, Т. С. Н. от с. С., Габровска област, Т. Д. Ч. от с. К., Габровска област, Д. К. Д. от гр. С., Габровска област и В. К. П. от с. Г., Габровска област.
Оплакванията, развити в касационната жалба са за неправилност на решението, поради необоснованост, нарушаване на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила, с искане за неговата отмяна.
Ответниците по жалбата К. А. К., С. Д. З., Х. Х. Ч. , Й. Г. Д., П. К. Ч., П. Х. Х., Ц. П. Ц., А. П. Н., М. П. Ч., Ц. А. Ч., А. П. Д., Д. П. Д., П. П. К., Г. П. Ц., Й. Г. Д., Н. К. М., Т. П. В., Т. Д. Ч., Д. К. Д., В. К. П. и Т. С. Н., не изразяват становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените касационни основания и извърши проверка на данните по делото, с оглед изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ , поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Предявен е от П. М. Ч. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, за признаване за установено по отношение на ответниците, че земеделски имот, състоящ се от 2 дка гора и 1 дка пасище, находящ се в м. “Б” и съставляващ парцел **** 3 от масив № 104 по картата на землището на с. К., към момента на кооперирането на земята, е бил собственост на неговия наследодател М, б.ж. на с. К., починал на 07.12.1989 г.
Правилен е изводът на въззивния съд, че в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ ищецът следва да докаже, че този имот е бил собственост на неговия наследодател към момента на внасянето му в ТКЗС или сродно образувание. В тази насока по делото са изслушани гласни доказателства и е прието заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза. По делото са приети и писмени доказателства – служебна бележка от кметския наместник на с. К. от 20.11.2000 г., удостоверения № 11 и № 82 от К. на с. К., договор за продажба на недвижими имоти от 14.11.1937 г., нотариален акт № 13, т. ІІІ, рег. 1231, д. № 523 от 1938 г. Правилно въззивният съд е приел, че от така събраните доказателства се установява, че по емлячния регистър от 1949 г. на името на М. П. Ч. , наследодател на ищеца, са записани 2 дка гори в м. “Б”. В същия регистър по партида № 266 на името на М. П. Ч. , наследодател на ответниците, е записана ливада с площ от 3,4 дка, също в м. “Б”. Пак по емлячния регистър по партида № 320 е записана гора 1 дка на името на М. Ц. Д. , майка на М. Ц. К. Следователно, наследодателите на страните по делото са имали имоти в тази местност, но от представените по делото доказателства не могат да се индивидуализират имотите, които е притежавал всеки един от тях в нея. От представените по делото като писмени доказателства решения на ПК за възстановяване на земи, е видно, че на ищеца са възстановени гори в м. “Б”, а отделно на М. Ч. , общ наследодател на страните, са възстановени спорните 3,4 дка. От заключението на експерта по изслушаната и неоспорена от страните СТЕ, се установява, че поради недостатъчни данни имотите на М. Ч. , чиито наследник е касаторът ищец, в м.”Б” на с. К., не могат да бъдат идентифицирани, в която насока са противоречиви и свидетелските показания.
При тези фактически данни, настоящият състав споделя извода на въззивния съд, че ищецът не е доказал, при условията на чл. 127, ал. 1 ГПК/отм./, че процесният земеделски имот е бил собственост на неговия наследодател М към момента на кооперирането на земята.
Ето защо, като е отхвърлил предявения установителен иск за собственост относно спорния земеделски имот, с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, въззивният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.
Обжалваното решение не е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Релевантните за спора доказателства, в т.ч. и заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза, свидетелските показания и доводите на страните, са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК/отм./. За да отхвърли предявения установителен иск за собственост на процесните земеделски имоти правилно въззивният съд е изградил своето убеждение въз основа на цялостния анализ на доказателствата и разпоредбата на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е приложена правилно към установените по делото факти.
Тъй като не са налице релевираните пороци на обжалваното решение по чл. 218б, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./, касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а въззивното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, деловодни разноски на ответниците по жалбата за настоящата инстанция не следва да се присъждат, тъй като такива не се претендират .
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 168 от 09.07.2007 г. на Габровския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 81/2007 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :