О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1043
София, 06.08. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети август, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 56 по описа за 2009 , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Т. Р. от гр. Г., чрез повереника му адв. М от АК Г. , против въззивно решение № 206 от 09.10.2008 г., постановено по гр.д. № 406 по описа за 2008 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено изцяло решение № 47 от 15.05.2008 г. по гр.д. № 100/2005 г. на Габровския окръжен съд и е отхвърлен предявения от Д. Т. Р. от гр. Г. против Д. Р. Г. от гр. Г. и Р. Н. Г. от гр. Г., иск по чл. 37, ал. 2 СК, за установяване, че той е баща на детето Р. Д. Г. , родена на 23.05.2002 г. в гр. Г..
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Към касационната жалба е приложена допълнителна касационна жалба, която представлява изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторът сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, без изрично да е посочен материалноправния или процесуалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Приложено е копие от решение № 1* от 26.01.1996 г. по гр.д. № 1096/1995 г. на ІІ г.о. на ВКС.
В отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответницата Д. Р. Г., чрез процесуалния си представител адв. М от АК- Г. , оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за недопустимост на касационното обжалване.
Ответникът Р. Н. Г. от гр. Г., не изразява становище по касационната жалба в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по неоценяем иск и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията на Върховния съд и на трайната съдебна практика. За да бъде извършена преценка за наличието или не на твърдяното противоречие, следва да се формулира точно и ясно конкретния въпрос от материалноправен или процесуалноправен характер, по който се е произнесъл въззивния съд и който да е значим за изхода на спора, а в случая това не е сторил жалбоподателя. От касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, така както са формулирани, не може да бъде изведен такъв въпрос. В случая са налице твърдения, които касаят неправилност на въззивното решение, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, които не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които се разглеждат от съда по същество, ако е допуснато касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В конкретния случай въззивното решение кореспондира с направените от съда изводи за липсата на предпоставките по чл. 37, ал. 2 СК и в този смисъл то не противоречи на практиката на ВКС, за каквото противоречие твърди жалбоподателят, но не го е доказал. Представеното в тази връзка съдебно решение, описано по-горе, е неотносимо по спора, тъй като то е по предявен иск с правно основание чл. 97, ал. 3 ГПК/отм./, за установяване неистинността на документ – заявление за припознаване от 12.12.1986 г. относно неговата автентичност, а настоящият спор е относно бащинството на детето Р. , т.е. спор за установяване на произход.
Ето защо, в случая не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
При този изход на спора, на ответницата по жалбата Д. Р. Г. следва да се присъдят деловодните разноски за настоящото производство в размер на 100 лв. адвокатски хонорар.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 206 от 09.10.2008 г., постановено по гр.д. № 406 по описа за 2008 г. на Великотърновския апелативен съд, по касационна жалба с вх. № 2* от 04.11.2008 г. на Д. Т. Р. от гр. Г..
ОСЪЖДА Д. Т. Р. от гр. Г. да заплати на Д. Р. Г. от гр. Г. деловодните разноски за настоящото производство в размер на 100/сто/ лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: