Р Е Ш Е Н И Е
№ 1003
гр. София, 2.02.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и девета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора ……………,
като разгледа докладваното от съдия Димитрова гр.д.№ 2578/2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК/2007 г./, във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на В. К. Я. и М. К. Д. , и двамата от гр. С., чрез пълномощника си адв. В от АК С. срещу въззивно решение № 451 от 18.01.2008 г. на Смолянския окръжен съд по гр.д. № 230/2007 г., с което е отменено решение № 69 от 13.03.2007 г. на Смолянския районен съд по гр.д. № 909/2006 г., с което е отхвърлен предявеният от Ц. К. Д. от гр. С. срещу К. В. Я. , В. К. Я. и М. К. Д. , всичките от гр. С., иск, с който се иска обезсилване на решение № 116/26.11.1990 г. по гр.д. № 55/1989 г. на РС Д. и възобновяване висящността на делбеното производство и този иск е уважен като на основание чл. 288, ал. 7 ГПК/в редакцията от 1990 г./ е обезсилено решение № 38/27.04.1992 г. по гр.д. № 272/1991 г. по описа на Д. районен съд, с което В. К. Я. и М. К. Я. са осъдени да заплатят в сроковете по чл. 288, ал. 6 ГПК/отм./ в едногодишен срок на Ц. К. Д. сумите 9843 лв. и 9669 лв. по реда на чл. 288, ал. 7 ГПК/отм./ и възобновява висящността на гр.д. № 272/1991 г. по описа на Д. районен съд. С решение № 186 от 31.03.2008 г. по гр.д. № 230/2007 г. въззивният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на основното решение, а именно – на ред втори вместо „решение № 38/27.04.1992 г. по гр.д. № 272/1991 г.” да се чете „решение №116/26.11.1990 г. по гр.д. № 55/1989 г.” В жалбата са развити оплаквания за недопустимост на основното въззивно решение, тъй като решение № 38/27.04.1992 г. по гр.д. № 272/1991 г. по описа на Д. районен съд не е било предмет на иска по чл. 288, ал. 7 ГПК/отм./. Развито е и основанието за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което се иска обезсилването му, респ. отмяната му. Във връзка с постановеното въззивно решение за поправка на очевидна фактическа грешка е депозирано допълнение към касационната жалба, с която се релевира оплакване за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон с искане да бъде отменено и касационната инстанция се произнесе по същество като предявеният иск по чл. 288, ал. 7 ГПК/отм./ бъде отхвърлен като погасен по давност.
Ответницата по жалбата, Ц. К. Д. от гр. С., чрез повереника си адв. Е от АК- С. , в писмен отговор оспорва касационната жалба и допълнителна такава и моли същата като неоснователна, да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът е сезиран с искане за прогласяване обезсилването на решение № 116/26.11.1990 г. по гр.д. № 55/1989 г. на РС Д. и възобновяване висящността на делбеното производство, на основание чл. 288, ал. 7, във вр. с ал. 6 ГПК/отм., в редакцията на ДВ, бр.28/1983 г./, поради неплащане в едногодишен срок на сумите за уравнение на дяловете на възложен в дял на В. К. Я. втори жилищен етаж и ? идеална част от подпокривното пространство от жилищна сграда, построена в парцел ****Х-241 в кв. 49 по плана на с. С. и на възложен в общ дял на К. В. Я. и М. К. Я. първи жилищен етаж и ? идеална част от подпокривното пространство на същия имот. Решението по възлагане е влязло в сила на 29.01.1991 г. Сумите за уравнение на дяловете са определени с решение № 38/27.04.1992 г. по гр.д. № 272/1991 г. по описа на Д. районен съд, съгласно което В. К. Я. е осъден да заплати на Ц. К. Д. сумата 9843 лв. и на К. В. Я. сумата от 29 529 лв, а М. К. Я. е осъдена да заплати на Ц. К. Д. сумата от 9669 лв., всичките суми платими в едногодишен срок от влизане на решението в сила на равни месечни вноски.
С решение № 69 от 13.03.2007 г. на Смолянския районен съд по гр.д. № 909/2006 г., е отхвърлен предявеният от Ц. К. Д. от гр. С. срещу К. В. Я. , В. К. Я. и М. К. Д. , всичките от гр. С., иск, с който се иска обезсилване на решение № 116/26.11.1990 г. по гр.д. № 55/1989 г. на РС Д. и възобновяване висящността на делбеното производство, като погасен по давност. По жалба на ищцата искът е уважен от въззивния съд с обжалваните основно и решение за поправка на очевидна фактическа грешка. В хода на производството е починала въззиваемата К. В. Я. , на чието място са конституирани страните по делото, нейни законни наследници. Въззивният съд е приел, че тъй като по делото липсват данни, че решение № 38/27.04.1992 г. по гр.д. № 272/1991 г., с което са определени сумите за уравнение на дяловете по възлагането, е влязло в сила, то и вземането на ищцата не е погасено по давност и правото й на иск по чл. 288, ал. 7 ГПК/отм./, поради неплащане на сумите за уравнение на дяловете в законовия срок, не е преклудирано, поради което е уважил този иск.
Въззивното решение е неправилно.
За да постанови обжалваното решение/основно и за поправка на очевидна фактическа грешка/ въззивният съд е приел, че касаторите, на които е поставен в дял процесния имот/два дяла/, в определения от закона едногодишен срок от влизане в сила на решението, с което са определени сумите за уравнение на дяловете, не са престирали на ответницата по жалбата определените от съда суми, съответно 9843 лв. от В. и 9669 лв. от М. Приел е, че вземането на Ц. Д. не е погасено по давност, тъй като по делото не е установено, че решение № 38/27.04.1992 г. по гр.д. № 272/1991 г., с което са определени сумите за уравнение на дяловете по възлагането, е влязло в сила, като това дело е архивирано на 23.07.1992 г. и на 23.01. 2001 г. е унищожено, на основание чл. 148, ал. 1, т. 2 от ПСАдм. Изводът на въззивния съд, че тъй като в срочните книги липсва отбелязване кога решение № 38/27.04.1992 г. по гр.д. № 272/1991 г. на Д. районен съд е влязло в сила, същото не е влязло в законна сила, поради което и вземането на Д. не е погасено по давност. Този извод е незаконосъобразен.
По делото е установено, че на 23.07.1992 г. гр.д. № 272/1991 г. на Д. районен съд е било архивирано. За да бъде извършено това действие е необходимо производството по делото да е окончателно завършено, а именно да е налице влязло в сила съдебно решение по него. Обстоятелството, че е допуснат пропуск в отбелязването в срочната книга не води автоматично до висящност на производството. Напротив, за да бъде архивирано делото, се извършва проверка на книжата, в т.ч. и обявленията, съдържащи съобщение до страните за постановеното решение и тогава когато са изтекли сроковете за обжалване се архивира делото, т.е. процесното решение № 38/1992 г. е влязло в сила най-късно на 23.07.1992 г. – датата на архивиране. Едногодишният срок за изплащане на сумите за уравнение на дяловете е изтекъл на 23.07.1993 г., а петгодишния давностен срок за ищцата е изтекъл на 23.07.1998 г., в който срок тя е могла да предяви иска по чл. 288, ал. 7, вр. с ал. 6 ГПК/отм./. Това е така, тъй като съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не е предвидил друг срок. Погасителната давност се прилага и по отношение на преобразуващите субективни права какъвто е искът за обезсилване на възлагателно решение по чл. 288, ал. 7 ГПК/отм./. Това произтича от основанието на иска за обезсилване на възлагателно решение, което е неплащане на парично задължение за уравнение на дял. При преценка на това дали изпълнението е точно или не, важат правилата на ЗЗД, поради което следва да се приеме, че и за паричните вземания на ищцата следва да се приложи давността по ЗЗД. Обезсилването е аналогично на развалянето на двустранен договор по ЗЗД по причина, за която ответниците са отговорни и се извършва по съдебен ред, защото касае вещно право върху недвижим имот. В конкретния случай възлагането в дял, извършено след 13.11.1961 г. до 19.07.1999 г. се обезсилва по искане на заинтересованата страна по исков ред, ако не се внесат в срок погасителните вноски. Правният режим на обезсилването на възлагателно решение до 1999 г., ДВ, бр. 64, регламентира това производство като самостоятелно исково като с влизане в сила на решението за възлагане настъпва вещноправния ефект, съделителят, комуто е възложен имота става собственик от момента на влизането му в сила, в случая В. Я. е станал собственик на единия дял, а К. и М. са станали съсобственици на другия от 29.01.1991 г. Ищцата е съделителят, комуто е присъдено парично уравнение, тя е кредитор по вземането си и при неплащане има право да иска обезсилване, но в срок до 5 години след изтичане на едногодишния срок от влизане в сила на решението, с което са определени сумите за уравнение – 23.07.1993 г./деня, в който ответниците са изпаднали в забава/,, т.е. искът за обезсилване на възлагателното решение е следвало да бъде предявен в срок до 23.07.1998 г., след която дата същият се явява погасен по давност. Тъй като исковата молба е депозирана на 27.11.2006 г., след като е изтекъл давностният срок за предявяването му, предявеният иск, с правно основание чл. 288, ал. 7, вр. с ал. 6 ГПК/отм./, следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
По изложените съображения, тъй като изводите на въззивната инстанция не съвпадат с тези на настоящата, въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, и постановено решение по същество от касационната инстанция, с което предявеният иск за обезсилване на възлагателното решение, поради неплатено парично уравнение следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Деловодни разноски на касаторите не следва да се присъдят, тъй като такива не са поискани.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 451 от 18.01.2008 г. и № 186 от 31.03.2008 г. на Смолянския окръжен съд, постановени по гр.д. № 230/2007 г. и постановява :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ц. К. Д. от гр. С., ул. „И” № 8а, ЕГН ********** срещу В. К. Я. от с. С., ЕГН ********** и М. К. Д. от гр. С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 288, ал. 7, вр. с ал. 6 ГПК/отм./, за обезсилване на решение № 116/26.11.1990 г., постановено по гр.д. № 55/1989 г. на РС- Д. и възобновяване висящността на делбеното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: