Р Е Ш Е Н И Е
№ 827
София, 03.12. 2009год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. публичното
заседание на четвърти ноември две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.N 1382 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ вр. § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. Д. В. и на В. А. Х. и М. П. Х. срещу въззивно решение № 380 от 6.12.2007 год. по гр.д. № 680/2006 год. на Софийски окръжен съд.
С. Д. В. обжалва въззивното решение в частта, с която е отменено решението на И. районен съд в частта му, с която на основание чл.87, ал.3 ЗЗД е развален сключеният между В алеаторен договор в частта относно прехвърляне право на собственост върху 301/2100 ид.ч. от недвижим имот, предмет на договор по нот.акт № 179/2000 г. и в тази част е постановено ново, с което иска е отхвърлен. Претендира разноски за цялото производство.
В. А. Х. и М. П. Х. обжалват въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решението на И. районен съд в частта му, с която на основание чл.87, ал.3 ЗЗД е развален сключеният между С алеаторен договор в частта, относно прехвърляне право на собственост върху 1799/2100 ид.ч. от недвижим имот, предмет на алеаторния договор. Претендират присъждане на разноски по делото.
Ответниците по всяка една от касационните жалби изразяват становище за неоснователност на подадената от другата страна жалба.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/ отм./, отговарят на изискванията по чл.218в, ал.2 ГПК / отм./ и са допустими.
Като взе предвид доводите по жалбите, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. приема следното:
С обжалваното решение Софийският окръжен съд, действайки в правомощията си на въззивна инстанция е отменил решението на първата инстанция, с което предявеният от С. В. срещу В. и М. Х. иск за разваляне, поради неизпълнение на договора от 13.06.2000 г. сключен с нот.акт № 179 от 2000 г., с който С. Д. В. прехвърлил на В. А. Х. срещу задължение за гледане и издръжка недвижим имот, представляващ жилищна сграда от 67.6 кв.м., находяща се в гр. И., ул.” Македония” № 2, построена в парцел **** 1025, кв.144 по плана на града до размер на 301/2100 ид.ч. от предмета на договора и оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която договора е развален за размера над 301/2100 ид.ч. от прехвърления имот. За да отхвърли частично предявеният иск от касатора – ищец съдът е приел, че договорът е бил сключен освен за предоставяне на бъдещи грижи и издръжка на прехвърлителя и срещу досега даваните и осигурени от В. и М. Х. грижи за неговото гледане и издръжка в продължение на половин година до деня на сключване на договора. В тази част за миналите грижи въззивният съд е приел, че договорът е възмезден с характер на продажба и определен еквивалент на насрещните престации, съобразно заключения на приетите експиртизи, поради което иска за 301/2100 ид.ч.от прцесния имот, представляващ съотношение между стойността на миналите грижи и издръжка за период от началото на 2000 г. до датата на сключване на договора-13.06.2000 г. и стойността на имота към момента на сключването му, следва да се отхвърли, тъй като с подписването на договора, материализиран в нотариалния акт, прехвърлителят е признал възмездността на договора, като се е съгласил да прехвърли собственост срещу положени грижи и предоставена издръжка, трансформирани от съда в паричната им равностойност. В частта над 301/2100 ид.ч. решението на първоинстанционния съд, с което договора е развален е оставено в сила по съображения, че е налице неизпълнение на поетите от приобретателите задължения за гледане и издръжка на прехвърлителя.
Решението на въззивния съд в обжалваната от С. Д. В. , починал в хода на касационното производство и заместен от законните му наследници: М. Д. Г., Ц. Д. В. и Д. Г. В. е неправилно.
Безспорно по делото е, че с договора, предмет на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД С. В. е прехвърлил на В. Х. , по време на брака му с М. Х. жилищната сграда в гр. И. срещу задължение за гледане и издръжка за в бъдеще до смъртта на прехвърлителя и срещу положените до сключването на договора грижи и издръжка от приобретателя.становено е по делото, че приобретателите не са гледали и издържали прехвърлителя в съответствие с конкретните му нужди обусловени от възрастта и здравословното му състояние.
При тези фактически данни извода на съда, че договорът не е бил изпълняван, като основание за неговото разваляне по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД е правилен, изведен в съответствие с доказателствата по делото и доводите на страните, анализирани при спазване на чл.188, ал.1 ГПК /отм./.
Неправилно обаче съдът е отхвърлил иска за разваляне за 301/2100 ид.ч. от прехвърления имот, представляващи съотношението между стойността на миналите грижи и издръжка за периода от началото на 2000 г. и до сключване на договора -13.06.2000 г. и стойността на имота към момента на сключване на договора, приемайки че в тази част същият има характер на покупко-продажба. Действително при сключването на договора част от престацията е била вече положена в миналото, но прехвърлителят е прехвърлил целия имот, а не част от него срещу тези грижи и срещу задължението за бъдещи грижи и издръжка. Договорът е единен, тъй като целта на прехвърлителя при неговото сключване е да обезпечи бъдещи грижи и издръжка, като продължение на натуралната престация получена до сключването на същия. Част от престацията е положена в натура и тя не би могла да се трансформира в пари, респ. собственост при липса на такава воля изразена в договора.говорената между страните по договора клауза, като насрещна престация в грижи и издръжка е неделима за минало и бъдеще време, обезпечаваща единството на договора. Нейното превръщане в пари за минало време е промяна във волята на страните. Факта, че част от престацията вече е положена в натура не е основание за да се приеме, че е трансформирана в собственост. По волята на страните договора си остава алеаторен, сключен с цел да обезпечи на прехвърлителя натурална престация за в бъдеще, до неговата смърт. Затова неизпълнение на задълженията след сключване на договора повлича цялостното му разваляне. Положените от приобретателите грижи и издръжка до сключването на договора е основание за обезщетяването чрез паричната равностойност на тези грижи и издръжка по днешни пазарни цени, по реда на чл.55 ЗЗД.
Като е трансформирал тези грижи в пари и след това в собственост, като основание за частично отхвърляне на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД, въззивният съд е постановил неправилно решение, което ще следва да се отмени в тази част, както и в частта за разноските и по реда на чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ се постанови ново, с което иска по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за 301/2100 ид.ч. от прехвърления имот се уважи.
Решението на въззивния съд в обжалваната от В. А. Х. и М. П. Х. част е правилно и следва да се остави в сила.
За да развали договора за над 301/2100 ид.ч. от прехвърления имот въззивният съд е приел, че същият не е бил изпълняван от приобретателите съобразно уговореното и съобразно изискванията присъщи на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.становено е по делото, че за периода от сключване на договора до 2004 г. е било налице неточно по вид, обем и качество изпълнение на поетите от приобретателите задължения за гледане и издръжка, а след края на 2004 г. е налице пълно неизпълнение. Изводът на съда, че договорът не е бил изпълняван, като основание за неговото разваляне по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД е правилен, изведен в съответствие с доказателствата по делото и доводите на страните, анализирани при спазване на чл.188, ал.1 ГПК /отм./. Решението в тази част е правилно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.64, ал.1 ГПК /отм./ на М. Д. Г., Ц. Д. В. и Д. Г. В. следва да се присъдят направените разноски по делото в размер на 400 лв.-адвокатско възнаграждение за адв. А.
П. на горното и на основание чл.218ж ал.1 ГПК /отм./, Върховният касационен съд ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 380 от 6.12.2007 год. по гр.д. № 680/2006 год. на Софийски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл.87, ал.3 ЗЗД за 301/2100 ид.ч. от прехвърления с нот.акт № 179/2000 г. на нотариус С. В. с район на действие И. районен съд недвижим имот и вместо него П.
РАЗВАЛЯ на основание чл.87, ал.3 ЗЗД договора от 13.06.2000 г. сключен с Н. А. № 179/2000 г.на нотариус С. В. с район на действие И. районен съд, с който С. Д. В. е прехвърлил на В. А. Х. недвижим имот: къща с разгъната застроена площ от 67.7 кв.м., находяща се в гр. И., ул.”М” № 2, построена в парцел ****, кв.144 по плана на града, срещу задължение за гледане и издръжка за 301/2100 ид.части от прехвърления имот.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
Осъжда В. А. Х. и М. П. Х. и двамата от гр. И., ул. “. № 7 да заплатят на М. Д. Г. от гр. Я., ул. “. № 25, ет.2, ап.4, Ц. Д. В. от с. Р., общ. Самоков, ул.”В” № 15 и Д. Г. В. от гр. И., ул. “. № 66 направените разноски по делото в размер на 400 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.