О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 1 юли 2011 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети юни 2011 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
при секретаря ……………………………………………………………………………
при становището на прокурора от ВКП М. Михайлова, като изслуша докладваното от съдия Павлина Панова ЧНД № 1974/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на чл. 43 т. 3 от НПК за промяна на местната подсъдност, касаеща разглеждането на НЧХД № 177/2011 г. по описа на Исперихски районен съд.
В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция за основателност на искането.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди данните по делото, намира, че са налице условията по чл. 43 т.3 от НПК за промяна на местната подсъдност, предвид следните съображения:
Съобразно правилата за родовата и местна подсъдност, пред Исперихски районен съд е било образувано НЧХД № 177/2011 г. по частна тъжба на Г. Х. Х. срещу Б. Ф. И. и Р. Х. И. за престъпление по чл.130 от НК. Установявайки, че тъжителката от дълги години е във фактическо съжителство с А. М. – адвокат, упражняващ професията си главно на територията на [населено място], който има отношение и към инкриминираните в тъжбата обстоятелства, съдиите от Районен съд – Исперих са се отвели от разглеждане на делото на основание чл. 29 ал.2 от НПК. Като е намерил, че съдът, на който делото е подсъдно, не може да сформира състав, председателят на РС – Исперих е прекратил производството пред този съд и е изпратил делото на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд за разглеждането му.
Съобразявайки данните по делото, индициращи, че всички съдии са се отвели на основание чл. 29 ал.2 от НПК, Върховният касационен съд намира, че тези факти сочат на необходимост от промяна на подсъдността по чл. 43 т.3 от НПК. Всички страни в процеса имат правото на разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Когато самият състав на съда намира, че има основание да не може да се счита за непредубеден и безпристрастен при разглеждането на делото, е в правото си да се отведе на основание чл. 29 ал.2 от НПК. В конкретния случай са налице достатъчно убедителни основания да се счита, че това действително е така. Наличието на колегиални отношения между съдиите от РС-Исперих и фактическият съпруг на тъжителката е достатъчно основание да се смята, че съдиите от този съд не биха могли да бъдат непредубедени при разглеждането на делото. Не само страните в процеса, но и обществото трябва да бъде убедено, че делото се разглежда от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие с изискванията на чл. 6 от ЕКПЧОС. За да не създава неудобства на страните, по-големи от необходимото, както и с оглед обезпечаване на принципа на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и чл.22 от НПК за разглеждане на делото в разумен срок, ВКС реши, че следва да промени местната подсъдност при провеждане на производството по делото, която да повлияе и на функционалната подсъдност при евентуалното разглеждане на делото пред въззивна инстанция. Поради това за компетентен определи Районен съд – Дулово.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗПРАЩА НЧХД № 177/2011 г. по описа на Исперихски районен съд за разглеждане и решаване от Районен съд – гр.Дулово.
Копие от определението да се изпрати на РС- гр.Исперих, за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: .