РЕШЕНИЕ
№1434/08г
София , 03.12. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ЧЕТВЪРТО отделение в открито съдебно заседание на осми декември , две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Мими Фурнаджиева
При участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 2238 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.293 от Гражданско процесуалния кодекс .
О. „Пловдив“, представлявана от кмета С. А. е подала касационна жалба срещу решение № 471 от 28.01.20 08 г. по гр.д. № 616 от 2007 г. на Пловдивския апелативен съд , с което е обезсилено решение от 11.04.2003 г. по гр.д. № 5* от 1997 г. по описа на Пловдивския окръжен съд и е прекратено производството по делото.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението като се сочи, че същото е необосновано и процесуално неправилно и се прави искане за неговата отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора. По подадената от община &. касационна жалба е допуснато касационно обжалване на решението при условията на чл.280, ал.1 , т.2 и т. 3 ГПК.
Ответниците В. Л. В., И. Л. В. , Р. С. П. и Е. С. С. са представили писмена защита в която излагат съображения по правилността на съдебното решение и по приложимостта на чл.17, ал.8 от ЗПСЗЗ .
Върховният касационен съд, състав на Четвърто г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
По спора е постановено предходно съдебно решение № 522 от 27.06.2007 г. по гр.д. № 615 от 2006 г. на Върховния касационен съд , Първо отделение , с което е отменено предходното въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд с указания за цялостна преценка на приобщения доказателствен материал.
При новото разглеждане на делото Пловдивския апелативен съд е обезсилил първостепенното решение от 11.04.2003 г. по гр.д. № 5* от 1997 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен иска на общината срещу физическите лица за установяване правото на общинска собственост на имот № 3 по плана на ж.р.- „Тракия“ А 12 от 200 декара като е прекратил производството намирайки, че се касае до поправка на очевидна фактическа грешка в одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи която следва да се отстрани по административен ред. Това е и основния процесуален въпрос по който е допуснато касационно разглеждане на съдебното решение е допустим ли е иск по чл. 124 , ал.1 ГПК при наличието на възможност по чл.17, ал.8 ЗПСЗЗ за поправка на очевидна фактическа грешка в одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи.
С исковата молба община &. е предявила срещу С. В. С. и Л. В. С. , починали и по реда на чл.120 ГПК заместени от своите наследници Р. С. П. , Е. С. С. , В. Л. В. и И. Л. В. осъдителен иск по чл.108 ЗС за този имот , посочвайки в исковата молба ,че те са се снабдили и с н.а. № 3* т.23 по н.д. № 769 от 1996 г. за собственост върху спорните 200 декара, понастоящем представляващи жилищен район „Тракия“ , в който имот са били въведени с протокол № 2* от 26.06.1995 г. от П. комисия. Поискали са и прилагането на правната последица по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ и отмяна на констативния нотариален акт.
За спорния имот са били издадени два акта за общинска собственост № от 27.11.1997 г. и № 46 от 27.11.1997 г.
В последствие ищеца от осъдителен иск е преминал към установителен иск съгласно чл.116 , ал.1 ГПК/отм./ / молба от 25.01.1999 г./.
В първата инстанция Пловдивския окръжен съд е отхвърлил иска. Посочил е че имота е възстановен с влязло в сила решение от 29.11.1994 г. по гр.д. 3890 от 1994 г. на Пловдивския районен съд, 18 състав, постановено по реда на чл.14, ал. З ЗПСЗЗ. Въз основа на това решение е издадено решение № 3* от 26.06.1995 г. с което е възстановен в съществуващи/ възстановими / реални граници , които са посочени: север-общински терен, изток: улица , запад: улица и юг бул. &.. Възстановяването на собствеността по реда на ЗПСЗЗ е станало в реални граници в рамките на действуващият регулационен план, а не с карта на новообразуваните или възстановени имоти . Отхвърлил е иска защото е намерил, че общината не е установила собствеността върху спорния терен и че е оборена доказателствената сила на представените два акта за общинска собственост. Въззивният съд при новото разглеждане на делото е счел, че иска е недопустим ,тъй като е налице специален ред, предвиден в чл. 17, ал.8 ЗПСС , т.е. допустима е поправка на очевидна фактическа грешка в плановете , одобрени от Министъра на земеделието и храните. Възприел е иска не като спор за материалното право на собственост , а като искане за поправка на индивидуален административен акт , за който е определена конкретна процедура.
Само това обстоятелство е достатъчно да се приеме, че постановеното решение е необосновано и да се отмени .
Очевидна фактическа грешка при плана за земеразделяне или в картата за новообразуваните или възстановени имоти в реални граници ще е налице когато е констатирано несъответствие между постановените решения на П. комисия или Общинската служба по земеделие и гори и графичното отразяване им възстановяване . В конкретния случай изобщо не е одобрена нова карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи поради което и приложението на чл.17, ал.8 ЗПСЗЗ е изключено. Още повече, че спора касае собствеността върху терена , възстановена с поменатото решение , в реални граници, а не до противоречие между решението и конкретната карта. Такова противоречие не съществува , а материално правния спор е именно предмет на иска по чл.124, ал.1 ГПК защото установяването на едно право или правоотношение е неотносимо към констатиране на очевидна фактическа грешка в план за земеразделяне или картата на възстановените имоти при който земята се възстановява на собствениците в нови граници , които са определени именно от плана или пък се заснема съобразно постановените решения. В конкретния случай с предявеният положителен установителен иск се цели да се признае правото на собственост на община &. върху конкретно определен имот , който е бил възстановен с посоченият административен акт в полза на ответниците . Обекта на собственост е уточнен и неговата индивидуализация не е била поставена в зависимост от съставянето на нов план , определящ конфигурацията на имотите, които предстои да бъдат възстановени съобразно заснемането им с него, независимо, че е била издадена заповед № А* от 6.10.1995 г. за попълване на кадастралната основа.
В конкретния случай изобщо не са изложени мотиви по съществото на спора, т.е. по собствеността върху спорния терен, която се претендира от общината. Не е съобразено твърдението на общината, че за характера на имота като общински следва да се вземе предвид и действащият строително регулационен плен по който е ставало изграждането на комплекс“Тракия“ на последователни жилищни групи. В тази насока не е направено изследване чрез техническа експертиза, на която следва да се възложи допълнителна задача за съобразяване на заключението с представените заповеди за изграждане на жилищен комплекс „Тракия“ и с разпореждане № 342 от 2.09.1969 г. на КСК , като се посочи каква част от претендирания терен е общинска собственост по смисъла на § т. З , 4, 5, 6 и 7 от § 7 от ПЗР на ЗМСМА. Освен това е необходимо да се изслуша отново представената техническа експертиза от в.л. Васил А. Г. , Х. Г. К. и И. Т. Р. , като се поставят допълнителни въпроси, които са съобразени със заключението
на в.л. Димитър К. , че при възстановяването на имота в реални граници П. комисия е възстановила огледален образ на имотите, които е притежава наследодателят им В. С. В. , почина през 1952 г. и че имота се е намирал в землището на с. Я., източно от ж.п. линията за гр. Б. и източно от шосето за с. Я.. Всички посочени обстоятелства налагат извод, че решението следва да бъде отменено и делото да се върне за повторно разглеждане, тъй като се налага извършването на допълнителни съдопроизводствени действия. По тези съображения , ВКС, състав на Четвърто г.о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 471 от 28.01.20 08 г. по гр.д. № 616 от 2007 г. на Пловдивския апелативен съд .
ВРЪЩА делото за ново произнасяне от друг състав на Пловдивския апелативен съд при условията на чл.293, ал. З ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: