О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
София, 09. 08. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 959/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. Т. С. и В. В. С. срещу решение № 197 от 27.06.2008 год.на С. окръжен съд, постановено по гр.д. № 616/2008 год.,с което е отменено решение № 5”б” от 15.02.2008 год.по гр.д. № 1083/2007 год. на К. районен съд и е отхвърлен предявения от касаторите против О. –. установителен иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК за собственост по давностно владение на следния недвижим имот-земя с площ от 0,587 дка,в м.”С”,представляваща не урегулиран имот № 2*,ведно с построената в него постройка в землището на гр. К. от касаторите против О. –..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочат бланкетно всички основания на чл.280 ал.1 ГПК, като не са посочени конкретните въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в отклонение на практиката на ВКС или са решени противоречиво от съдилищата,или са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото. От анализа на изложението обаче, може да се стигне до извода ,че се касае до поставяне на материалноправен въпрос относно придобиване правото на собственост върху земеделски земи и постройките върху тях на оригинерно основание.
Ответната страна-О. К. не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да отхвърли установителния иск по чл.97 ал.1 ГПК въззивната инстанция е приела,че имотът е земеделска земя,която е била предоставена за безвъзмездно ползване на И. К. на ищците по частния договор за покупко-продажба от 10.09.1990 год. За имоти попадаща в зоната по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ реда за придобиване е различен и той изключва придобиването им по давност,защото по отношение на тях не се извършва възстановяване,а правото на собственост се придобива след осъществяването на предвидените в закона предпоставки – влизане в сила на помощен план и заплащане на стойността им чрез О. .
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона. В конкретния случай касаторите не са се позовали на такава практика,а доколкото се позовават на решение № 359/23.03.2007 год.по гр.д. № 171/06 год.на ІV”б” г.о.на ВКС, решение № 1201/15.07.1994 год.по гр.д. № 1284/93 год.на ІV г.о.на ВКС и решение № 100/01.02.2002 год.по гр.д. № 704/00 год.на ІV г.о.на ВКС следва да с прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В случая и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице,тъй като обжалваното решение с нищо не противоречи на представените,макар и при друга фактическа обстановка, а въззивният съд не е решил спора в отклонение от разрешението дадено в тях. Представените решения на С. окръжен съд и К. районен съд по други дела не обосновават извод за наличието на това основание,тъй като липсват данни да са влезли в сила,за да се обсъжда налице ли е противоречиво разрешение на правните въпроси.
Не е налице и последното основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото. Освен това,доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти. По поставения от касаторите въпрос не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика,а следния смисъл- правото на собственост ще е налице,ако се установи трансформирано право на ползване върху имота с приключила докрай процедура и заплащането му и не се налага изоставяне на едно тълукаване на закона,за да се възприеме друго. За пълното следва да бъде посочено,че в настоящия случай касаторите не са изложили никакви доводи в посочените насоки.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 197 от 27.06.2008 год.на С. окръжен съд, постановено по гр.д. № 616/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: