О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
София, 09. 08. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1025/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. М. К. представител на Р. Т. О. срещу решение № V* от 07.04.2009 год.на Бургаски окръжен съд, постановено по гр.д. № 51/2009 год.,потвърждаващо решение № V* от 15.12.2008 год.на Бургаски районен съд,постановено по гр.д. № 2864/07 год.,с което е уважен предявения от С. К. Т.,К. К. К.,Д. Д. И.,А. П. И.,П. С. Р. и З. С. Т. отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.97 ал.1 ГПК по отношение на Н. И. О.,И. Т. О. и Р. Т. О. ,като е признато,че последните не са собственици на нива,находяща се в м.”Б”,в землището на ж.к.”М”, гр. Б.,представляваща имот № 331 по плана на новообразуваните имоти за зоната по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е отменен на основание чл.431 ал.2 ГПК нот.акт за собственост по давностно владение № 91,т. ХІ,н.д. № 5941/1993 год.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост,неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК,като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Твърди се,че въззивният съд се произнесъл по процесуалноправен въпрос относно допустимостта на иска,респективно наличието на процесуална легитимация, които са от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона и са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответната страна,чрез пълномощника си адв. Зл. Б. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да уважи отрицателно установителния иск за собственост по чл.97 ал.1 ГПК въззивната инстанция е приела,че имотът е земеделска земя,попадаща в зоната по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не е могъл да бъде придобит по давност предвид забраната на чл.86 ЗС/действаща до 1990 год./От 1993 год.,когато касаторката се е снабдила с нот.акт за собственост върху имота по давност до 22.11.1997 год.фактическата власт осъществявана върху имота също не се зачита,поради действието на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ,който заличи с обратна сила изтеклите давностни срокове по отношение на земеделските земи. Следователно от 23.11.1997 год.е започнало валидно давностно владение,като към датата на предявяване на иска – 31.10.2007 год.не е бил изтекъл 10 годишния давностен срок,поради което не е придобито правото на собственост.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона. В конкретния случай касатора не се е позовал на такава практика,а доколкото се позовават на решение № 240/07.02.1970 год.по гр.д. № 1582/69 год.на І г.о.на ВКС, решение № 11/19.01.1979 год.по гр.д. № 782/78 год.на ІІІ г.о.на ВКС и решение № 3/09.02.1995 год.по гр.д. № 550/94 год.на ІV г.о.на ВКС следва да с прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В случая и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице,тъй като обжалваното решение с нищо не противоречи на представените,макар и при друга фактическа обстановка, а въззивният съд не е решил спора в отклонение от разрешението дадено в тях. Представените определения на Бургаски районен съд по други дела не обосновават извод за наличието на това основание,тъй като липсват данни да са влезли в сила,за да се обсъжда налице ли е противоречиво разрешение на правните въпроси.
Не е налице и последното основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото. Освен това,доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти. По поставения от касаторите въпрос относно допустимостта,т.е. наличието на правен интерес и активната легитимация по иска с правно основание чл.97 ГПК/отм./ не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго. За пълното следва да бъде посочено,че в настоящия случай касаторите не са изложили никакви доводи в посочените насоки.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V* от 07.04.2009 год.на Бургаски окръжен съд, постановено по гр.д. № 51/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: