О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 740
София, 11. 08. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1471/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Ю. М.,чрез процесуалния му представител адв. Ст. Г. срещу решение № 350 от 08.06.2009 год.на Д. окръжен съд,постановено по гр.д. № 313/2008 год.,с което е обезсилено решение № 13 от 22.02.2008 год.,постановено по гр.д. № 252/06 год. на Районен съд- Б. и производството по делото е прекратено.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като не са посочени конкретните въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл и са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото. От анализа на изложението обаче, може да се стигне до извода ,че се касае до поставяне на процесуално правен въпрос-нередовна искова молба,не кредитиране на писменните доказателства ,неизяснена фактическа обстановка,както и липсата на правомощия на въззивната инстанция да оставя исковата молба без движение.
Ответникът-С. З. Р. е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да обезсили първоинстанционното решение,с което е бил отхвърлен,предявения от ищеца,сега касатор ревандикационен иск по отношение на процесния имот,представляващ поземлен имот с площ от 1500 кв.м.,ведно с построената в него сграда, въззивната инстанция е приела,че до приключване на съдебното дирене,въпреки предоставената му нееднократна възможност ищеца-касатор не е индивидуализирал имота по действащия ПУП и ако същият попада в повече от един УПИ,да конкретизира установяването на правата си върху конкретните части от тези поземлени имоти по площи и граници. Освен това не е конкретизирал каква част от кой УПИ,с каква площ и какви граници владее ответника С с каква част процесните 1000 кв.м.участват в УПИ ХІІ – 60 и УПИ ХІІІ -56 по регулационния план на с. П.. Съдът е приел,че наведените под формата на изменение искания – да му се предаде неуточнена по площ и граници ид.ч. от посочените два УПИ-та са недопустими,доколкото с исковата молба ищецът е заявил правото си на собственост по отношение на реална част от поземлен имот с идентификатор 58270.501.71 по кадастралната карта на с. П.,съответстваща на съществуващия и в последствие заличен имот с идентификатор 58270.501.322 и е искал предаване на владението именно върху реалната част.
На първо място следва да се посочи,че изложените от ищеца – касатор основания,обуславящи допустимостта на касацоинното обжалване ,които по съществото си представляват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са относими към правилността на решението и би следвало да са част от съдържанието на самата касационна жалба по чл.284 ал.1 ГПК вр.чл.281 ГПК. Основанията за касационно обжалване обаче са релевантни за проверката на въззивното решение по същество,докато в настоящето производство по чл.288 ГПК,ВКС преценява единствено дали касационната жалба следва да бъде допусната до разглеждане от гледна точка на наличието на визираните в чл.280 ГПК предпоставки. Поради това ВКС не дължи произнасяне по тези доводи с настоящия съдебен акт. Що се отнася до въпроса за правомощията на въззивната инстанция,когато за първи път тя констатира нередовност на исковата молба,то по него има богата практика на ВКС,в това число и ТР № 2/2.07.04 год. на ОСГК и ТК-т.7.
Не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,ще доведе до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото. Освен това,доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на канкретни факти. Що се отнася до въпроса за правомощията на въззивната инстанция,когато за първи път тя констатира нередовност на исковата молба,то по този въпрос не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика- ТР № 2/2.07.04 год. на ОСГК и ТК-т.7.,поради което произнасянето на ВКС по него не би било от значение за развитието на правото и за точоното прилагане на закона. За пълното следва да бъде посочено,че в настоящия случай касатора не е изложил никакви доводи в посочените насоки.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 350 от 08.06.2009 год.на Д. окръжен съд,постановено по гр.д. № 313/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: