О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
София, 20. 07. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 106/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. М. Б. представител на К. П. М. срещу решение № 43 от 08.07.2008 г. по гр.д. № 683/07 г. по описа на Софийски апелативен съд,с което е оставено в сила решение от 31.07.2006 год.по гр.д. № 3181/04 г. на СГС,ІГО-6 състав,в частта,с която касаторът е осъден да заплати на Д. ”Материално-техническо о. и социално обслужване” при МВР на основание чл.59 ал.1 ЗЗД обезщетение за ползване на ап.33,находящ се в гр. С.,ул.”Б” бл.7Б ,вх.”А”,ет.9 в размер на 10 675,33 лв.за периода 5.03.2001 год.- 3.08.2004 год.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.2 и 3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1,2 и 3 ГПК,но по специално т.3. Твърди се,че въззивният съд се произнесъл по процесуалноправен въпрос,а именно допустимо ли е произнасяне по непредявени искове,който е от значение за точното прилагане на закона.
Ответната страна по жалбата не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Решаващите мотиви на въззивната инстанция за да потвърди първоинстанционното решение,в частта,с която касаторът М. е осъдена да заплати на Д. ”Материално-техническо о. и социално обслужване” при МВР на основание чл.59 ал.1 ЗЗД обезщетение за ползване на ап.33,находящ се в гр. С.,ул.”Б”бл.7Б,вх.”А”,ет.9 в размер на 10 675,33 лв.за периода 5.03.2001 год.- 3.08.2004 год. са,че със сила на присъдена нещо е прогласена нищожността на договора от 22.01.1986 год.по силата на който М. се е легитимирала като собственик на апартамента. От 5.03.2001 год./датата на влизане на решението в сила/ до момента,в който е извършен въвода във владение-3.08.2004 год.ответницата,сега касатор е владяла имота без правно основание,поради което за този период дължи обезщетение за ползването му,равняващо се на средния пазарен наем. Съобразявайки действието занапред на силата на присъдено съдът е определил началния период на иска. Действително искът е разбит по периоди с оглед промяната в стойността на месечния наем,но това не означава самостоятелно предявени обективно съединени искове,тъй като искът за присъждане на обезщетение за ползване на недвижим имот няма характер на периодични платежи.
Приложеното към жалбата изложение относно основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 не съдържа ясно и категорично формулирани основания за допустимост на касационното обжалване и не е посочен изрично кой е процесуалният или материалният въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. Изложени са само оплаквания, които са свързани с касационното обжалване. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, на наведеното по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК основание. Освен това,когато се позовава на визираното основание за допустимост на касационното обжалване, касаторът следва не само да възпроизведе законовият текст, но и да обоснове самото основание, т.е. какво е значението на поставения от него „процесуалноправен или материалноправен въпрос” за развитието на правото, което касаторът не е направил.
Съдът не може да извлече служебно въпроса, като изходи от изложението на страните. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично, за да е налице някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота следва да бъде посочено,че основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице,тъй като релевираното основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за точното прилагане на закона. Доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 43 от 08.07.2008 г. по гр.д. № 683/07 г. по описа на Софийски апелативен съд,ГК-4 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: