О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
гр. София, 25.07. 2011 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
ч.гр.д. № 303 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 2 вр. чл. 274 ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. К. Е. и К. В. К. – наследници на починалата в хода на производството касаторка С. М. Е., подадена чрез пълномощника им адв. Д. Ф., срещу определение № 125/29.04.2011 г., по гр.д. № 430/2011 г., по описа на ВКС, I гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на С. М. Е. срещу решение от 16.07.2010 г. по гр.д. № 722/2009 г., по описа на Окръжен съд – Перник и производството по гр.д. № 430/2011 г. е прекратено. С частната жалба се поддържа, че определението е неправилно по изложените в нея съображения.
Ответницата по частната жалба – В. К. Ж., чрез пълномощника си адв. Д. Б., е депозирала писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който моли обжалваното определение да бъде оставено в сила по изложените в него съображения.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение, тричленният състав на ВКС, I-во гражданско отделение, е приел, че касационната жалба е недопустима, с оглед нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакцията до изменението й с ДВ бр. 100/21.12.2010 г., доколкото жалбата е постъпила на 17.11.2010 г., тъй като обжалваемият интерес по делото е под 1 000 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че тричленният състав на ВКС, I-во гражданско отделение, правилно и законосъобразно е приел с обжалваното определение, че подадената от наследодателката на частните жалбоподатели касационна жалба е недопустима, доколкото в случая е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК (в редакцията й от 01.03.2008 г.), изключваща възможността за касационен контрол по дела, по които обжалваемият интерес е до 1 000 лева.
Установява се от доказателствата по делото, че предмет на същото е вещен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, за установяване правото на собственост върху описания в исковата молба процесен недвижим имот към един минал момент. Т.е. същият е оценяем, като цената му, а оттук и обжалваемият интерес по делото, се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК – в размер на данъчната оценка, а ако няма такава – по пазарната цена на имота. От представената по делото данъчна оценка на процесния недвижим имот се установява, че същата е в размер под 1 000 лева. Следователно в случая критерият пазарна стойност на имота не е приложим за определяне цената на иска, респективно за определяне обжалваемия интерес по делото. С оглед на това така подадената касационна жалба се явява процесуално недопустима.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 125/29.04.2011 г., постановено по гр.д. № 430/2011 г., по описа на ВКС, I гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: