1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
гр. София, 25.07.2011 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
ч.гр.д. № 289 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ц. Г. М., приподписана от пълномощника й адв. Д. К., срещу определение № 1781/28.01.2011 г., по ч.гр.д. № 14707/2010 г., по описа на СГС, Административно отделение, III „г” състав, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение от 05.07.2010 г., по гр.д. № 8976/2006 г., по описа на СРС, 26 с-в, с което е оставена без уважение молбата й по реда на чл. 37 ал. 1 ГПК (отм.), за възстановяване на срока за въззивно обжалване пред СГС на постановеното решение от 22.01.2010 г., по посоченото дело на СРС.
Касаторката се е позовавала като основание за допускане на касационния контрол на хипотезата на чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК, като е изложила и процесуалноправния въпрос, който е от значение за конкретната хипотеза, а именно: налице ли са особени непредвидени обстоятелства, налагащи възстановяване на срока за въззивно обжалване, при неосигурен от страна на съда ефективен достъп за запознаване с обявеното съдебно решение и подаване на въззивна жалба в рамките на законоустановения 14-дневен срок.
Ответникът по частната касационна жалба – И. И. Г. не е подал писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК.
Макар и да е формулиран в частната касационна жалба конкретен процесуалноправен въпрос, който да е от значение за конкретното дело, и да е изложено в нея твърдение за наличието на основание за допускане до касационно разглеждане на обжалвания съдебен акт, по смисъла на чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК, позовавайки се на противоречива практика на съдилищата по този въпрос, настоящият съдебен състав намира, че същата не следва да се допусне касационното обжалване.
Въззивният съд не се е произнесъл по така поставения от частната касаторка въпрос, а е обсъждал хипотезата дали са налице предпоставките на чл. 37 ал. 1 ГПК (отм.) за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване на постановеното решение, когато е била налице обективна невъзможност на страната да се запознае със същото, поради неосигурен достъп до делото от страна на съда, но само за част от срока за обжалване.
Във връзка с наведеното основание за допускане до касационен контрол жалбоподателката е представила определение на СРС, 48 с-в, по гр.д. № 367/3002 г., което е неотносимо към настоящата хипотеза, а и не е в противоречие с обжалваното въззивно определение. Действително с цитираното определение съдът се е произнесъл по молба по чл. 37 ал. 1 ГПК (отм.), като е възстановил срока за подаване на въззивна жалба по делото, но в конкретната хипотеза жалбоподателите са се запознали и са били уведомени за постановения съдебен акт едва след изтичане срока за неговото обжалване. От друга страна, предмет на самото производство е било искане за възстановяване на отнето владение по административен ред, по смисъла на чл. 126ж ГПК (отм.), съдебният акт по което подлежи на обжалване в 3-дневен срок от произнасянето на съда, т.е. от постановяването на акта, а не от съобщението за него, т.е. от узнаването за постановяването му, каквато е конкретната хипотеза.
Въпреки изложеното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че правилно и законосъобразно въззивната инстанция е оставила без уважение подадената срещу отказа на първоинстанционния съд да възстанови срока за обжалване на постановеното решение частна жалба. За да бъде уважена молбата за възстановяване на срока, от една страна, трябва да се установят особени непредвидени обстоятелства, случили се в течение на пропуснатия срок, поради които страната не е могла да извърши съответното процесуално действие – заболяване, природно бедствие, злополука, бездействие на административен орган и др. подобни, като понятието „особени непредвидени обстоятелства” следва да се тълкува по-широко, с оглед възможността страната да получи защита. От друга страна, тези обстоятелства трябва да са били налице в течение на целия срок, през който е следвало да се извърши съответното процесуално действие, т.е. страната да е била лишена обективно от възможността да извърши същото своевременно, в който смисъл е и постоянната практика на ВКС. Видно е от доказателствата по делото, а и самата частна касаторка заявява, че е получила съобщение за постановеното първоинстанционно решение, от който момент е започнал да тече за нея 14-дневния срок за обжалване, но тя не е могла да се запознае със същото през първите 10 дни от него. Това по никакъв начин не може да бъде квалифицирано като особено непредвидено обстоятелство по смисъла на закона, което да я е лишило от възможността да подаде въззивната си жалба срещу решението в законоустановения за това срок.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1781/28.01.2011 г., по ч.гр.д. № 14707/2010 г., по описа на СГС, Административно отделение, III „г” състав, с което е оставена без уважение частната жалба на Ц. Г. М. срещу определение от 05.07.2010 г., по гр.д. № 8976/2006 г., по описа на СРС, 26 с-в, с което е оставена без уважение молбата й по реда на чл. 37 ал. 1 ГПК (отм.), за възстановяване на срока за въззивно обжалване на постановеното решение от 22.01.2010 г.,по посоченото дело на СРС, по частната касационна жалба на Ц. Г. М., приподписана от пълномощника й адв. Д. К., с вх. № 20533/10.03.2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: