1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
гр. София, 22.07.2011 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
ч.гр.д. № 150 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. П. Т., приподписана от пълномощника му адв. Н. Т., срещу определение № 139/17.01.2011 г. по ч.гр.д. № 56/2011 г., по описа на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 10.12.2010 г., постановено по гр.д. № 367/2010 г. по описа на Несебърски районен съд. Касаторът се е позовавал като основание за допускане на касационния контрол на хипотезите на чл. 280 ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – [община] не е депозирал писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Касаторът не е формулирал изрично конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на ВКС и който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При излагането на същия, от една страна, по същество той смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт, доколкото в изложението по чл. 284 ал. 1, т. 3 ГПК са изложени доводи за неправилност и необоснованост на последния (чл. 281 т. 3 ГПК), но с аргументация по чл. 280 ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, а от друга страна са преписани дословно мотивите на едно от приложените към частната жалба определения на ВКС. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на наведените по чл. 280 ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК основания.
Независимо от това, съгласно основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК, на което касаторът се е позовал с изложението, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните определения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, но не всяка практика, а само на задължителната такава – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 от ЗСВ; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 от действащия ГПК, като касаторът е длъжен да приложи тези съдебни решения към изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В настоящата хипотеза, частният касационен жалбоподател е приложил две определения на ВКС, които не са от кръга на задължителната практика, каквато бе очертана по-горе, и която е релевантна за допускане на касационното обжалване.
На следващо място, съгласно второто основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се е позовал касаторът, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните определения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В частната касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” процесуалноправен или материалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 139/17.01.2011 г. по ч.гр.д. № 56/2011 г., по описа на Бургаски окръжен съд, Трети въззивен граждански състав, по частната касационна жалба на К. П. Т., приподписана от пълномощника му адв. Н. Т., с вх. № 1109/27.01.2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: