4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
София, 21.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 208/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Г.П. – пълномощник на Д. Х. И. срещу решение № 518 от 10.11.2010 г. по гр.д. № 707/10 г. по описа на Русенски окръжен съд,в частта,в която е оставено в сила решение № 941/ 26.05.2010 год. по гр.д. № 6480/07 год. на Русенски районен съд,с което е допусната съдебна делба на следните недвижими имоти: апартамент № 2,вх.”Б”на Ж.”Р. езера”,с площ от 108,78 кв.м. с прилежащите му избено и таванско помещение и гараж №1 с площ от 21,74 кв.м. в същата сграда,при равни права между касатора и Б. В. И..
В жалбата са развити доводи за необоснованост и неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК сочи,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за пълната трансформация и по конкретно-при липса на документация в Ж. за цената на имота,следва ли да се вземе в предвид посочената в нот.акт;при липса на други доказателства опровергаващи свидетелските показания следва ли последните да бъдат взети в предвид,в противоречие с практиката на ВКС.Счита,че макар вече Ж. да е отживелица,като способ за придобиване на собственост по въпросите – при липса на документация на кооперацията, коя цена следва да се приеме за меродавна като придобивна стойност на имота;следва ли да се отчете,че в Ж. се полага труд в натура и той да се остойности при формиране на стойността на имота и ако стойността на имота е била изцяло заплатена с извън семейни средства и в последствие се наложи доплащане,което е направено чрез полагане на труд само от единия съпруг и неговите близки,отчита ли се това като извън семеен принос,касационното обжалване следва да бъде допуснато с цел уеднаквяване на практиката.
Ответната страна Б. В. И. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,в който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по подробно изложени съображения.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да остави в сила първоинстанционното решение, в частта,в която е допусната съдебна делба на следните недвижими имоти: апартамент № 2,вх.”Б”на Ж.”Р. езера”,с площ от 108,78 кв.м. с прилежащите му избено и таванско помещение и гараж №1 с площ от 21,74 кв.м. в същата сграда,при равни права между страните ,въззивната инстанция е приела,че имотите са придобити по време на брака им с нот.актове от 25.11.1997 год.,на основание чл.35 ал.2 ЗЖСК,с които касаторът,като член кооператор на Ж.”Р. езера” е признат за собственик на апартамент на стойност 821 599 лв. и гараж на стойност 152 474 лв.Касаторът не е оборил законовата презумпция за съвместен принос,тъй като липсват писменни доказателства за учредяването на кооперацията, за стойността на процесните имоти,както и за произхода на средствата,с които тя е покрита и допълнително заплащаните суми,а свидетелските показания са твърде противоречиви и непоследователни,а част от тях /свид.И. – брат на касатора и свид.Т./и недостоверни и чрез тях не се установяват твърденията на касатора за вложени лични средства в придобиването на имотите.С оглед на така установеното е приел,че делбените имоти са придобити в СИО от страните,а след прекратяването на брака им,са останали в обикновенна съсобственост при равни права.
На първо място следва да се отбележи,че касаторът не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС/ПП на ВС ,ТР на ОСГК и решения по чл.290 ГПК/,поради което основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице,а доколкото прилага решения на ВКС по конкретни дела следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.По поставените въпроси и това основание не е налице,тъй като обжалваното решение с нищо не противоречи на представените решения ,даващи разяснение за характера на иска по чл.21 ал.1 СК/отм./,за допустимите доказателствени средства,включващи и свидетелските показания,както и чия е доказателствената тежест.Следва да бъде посочено,че повдигнатите въпроси не обуславят решението по делото.В конкретния случай въпросът обусловил решението е този за доказателствената тежест.Константна е практиката,че съпругът, който твърди, че неговият принос значително надхвърля приноса на другия съпруг, следва да установи това свое твърдение и то по категоричен начин независимо от естеството на действията, чрез които твърди, че е допринасял за придобиването на имуществото по време на брака.
Не е налице и последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Същото би било налице,когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос,или когато се налага изоставяне на едно търкуване на закона,за да се възприеме друго.Касаторът не е изложил никакви доводи в тази насока,а позоваването му е бланкетно.Наред с това във връзка с поставените въпроси не е налице неяснота или непълнота на правната уредба,съществува съдебна практика,която е трайна и последователна и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
С оглед изхода на спора на ответника се дължат направените разноски в размер на 600 / шестстотин/ лв.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 518 от 10.11.2010 г.,постановено по гр.д. № 707/10 г. на Русенски окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Х. И. да заплати на Б. В. И. разноски в размер на 600 / шестстотин/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: