О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
София, 23.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 187 /2009 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от “О” Е. гр. К., чрез пълномощника му адв. Д против определение от 12.11.2008г., постановено по гр.д. № 624/2008г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 02.07.2008г. на Кюстендилски РС по гр.д. № 1520/2004г., с което е прекратено производството по същото дело, поради липса на правен интерес от предявяване на иск по чл. 336 от ГПК /отм/ за дружеството.
Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане по същество на частната жалба, позовавайки се на това, че същественият материално правен въпрос налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл. 336 от ГПК /отм/ е разрешен в противоречие с предходното определение на ВКС по същото дело, с което е отменено предходно прекратително определение и на това, че разрешаването на този правен въпрос е от съществено значение за развитието на правото..
Ответниците “Т” А. гр. П., В. Д. Н. и М. Р. Н. не вземат становище по допускането до разглеждане и по основателността на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. о., като прецени наведените основания за допускане до касация и данните по делото, намира следното:
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Допускането на частна жалба до касационно разглеждане е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал.3 от ГПК. Повдигнатият с частната жалба процесуален въпрос е налице ли е правен интерес от предявяване и разглеждане на установителния иск по чл. 336 от ГПК, ако изпълнителното производство е приключило след проведено изпълнение върху претендираните от ищеца вещни права. Той е съществен, защото от него зависи надлежното упражняване на правото на иск, но този въпрос не е разрешен в противоречие със съдебната практика, включително и с определение № 354/06.07.2006г. по ч. гр.д. № 238/2008г.на ВКС, ІІІ гр.о.
Искът по чл. 336 от ГПК е отрицателен установителен, насочен към това да се отрече, че правото, към което е насочено изпълнението за събиране на парично вземане принадлежи на длъжника, т.е. целта на този иск е да се отрече възможността да се насочи изпълнение върху имущество, което не принадлежи на длъжника. За да е допустим този иск е необходимо изпълнителното производство да е започнало и да е насочено изпълнение към имуществото, предмет на иска и то все още да не е приключило, както и ищеца да не е във владение на имота, в който случай ще следва да защитава правата си по чл. 332 от ГПК /отм/.. При уважаване на този иск ще се прекрати изпълнението върху това имущество на основание чл. 330, ал.1 б. “е” от ГПК /отм/. В този смисъл е трайно установената съдебна практика / Р1014-54-І, Р-1235-54-ІV, която е актуална и към настоящия момент./. Определението, на което се позовава жалбоподателя не е в противен смисъл. ВКС е отменил първоначалното определение за прекратяване на производството, защото към този момент все още не е било приключило изпълнението върху имуществото, предмет на иска по чл. 336 от ГПК /отм/. Към момента на второто прекратително определение обаче е установено, че постановленията за възлагане на трите имота, предмет на иска са влезли в сила на 12.03.2008г. и на 22.05.2007г. Така към момента на приключване на устните състезания по гр.д. № 1520/2004г. – 02.07.2008г. изпълнението върху недвижимите имоти, предмет на иска по чл. 336 от ГПК е приключило. Молбата на дружеството-ищец “О” Е. гр. К. за допускане на обезпечение на предявения от него иск по чл. 336 от ГПК е оставена без уважение с влязло в сила определение от 28.09.2004г.
Следователно обжалваното определение е съобразено със съдебната практика, поради което не е налице хипотезата на чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Наличието на съдебна практика по повдигнатия с частната жалба съществен правен въпрос е основание да се приеме, че не е налице и хипотезата по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Нормата на чл. 336 от ГПК /отм/ не е неясна, или непълна, по приложението и има съдебна практика, която не се нуждае от промяна.
Предвид изложеното, съдът приема, че частната касационна жалба не следва да се допусне до разглеждане по същество.
.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 12.11.2008г., постановено по гр.д. № 624/2008г. на Кюстендилски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: