О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 346 ,
гр. София, 08.05.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1494/2010 година намери следното :
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
[фирма], представлявани от адв. Р. Д. Д. са подали касационна жалба срещу решение № 170 от 16.09.2010 г. по гр.д. № 346 от 2010 г. на Великотърновския апелативен съд , с което е оставено в сила решение № 83 от 20.05.2010 г., постановено по гр.д. № 430 от 2009 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма] иск за ревандикация на два имота , намиращи се в гр. “В. Т.” ,[жк]като са претендирани в реални части – поземлен имот с площ от…. кв.м. , попадащ в северната част на ПИ …… и поземлен имот с площ от….. кв.м. попадащ в южната част на ПИ …… и при условията на евентуалност върху 2793/5070 идеални части от ………. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на решението , но се подържа и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата , както и неправилно приложение на материалния закон. Основно се подържа твърдението, че не е зачетена силата на пресъдено нещо по предходно решение, постановено по спор между касатора и община “В. Т.” чийто частен правоприемник е ответника.
Изложение на [фирма] е представено допълнително към жалбата и в него касатора се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалният въпрос за субективните предели на силата на пресъдено нещо по решението, постановено по отношение на праводателя на ответника в процес между него и ищеца и материално правният въпрос за необходимостта от установяване на правото на собственост на ТКЗС върху имотите, които е продавало на трети лица. Представят решения , постановени от състави на ВКС.
Срещу касационната жалба е постъпил отговор от [фирма] основната теза в който е , че касаторът не е формулирал принципен въпрос , който да обуслови допускането на факултативно предвидената касационна проверка . Счита, че в случая такива въпроси не са въведени , а са инвокирани оплаквания за неправилност на въззивното решение. Посочва, че не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК защото поставеният въпрос не е свързан с тълкуването или прилагането на конкретната правна норма , а е фактически , обусловен от преценката на доказателствата.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на [фирма] СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставеният процесуален въпрос. Намира, че до касация следва да се допусне и материално правният въпрос за необходимостта от доказване на правото на собственост на ТКЗС при извършените продажби на негово имущество по Наредбата за търговете при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Великотърновския апелативен съд е отхвърлил предявеният иск за собственост на две основания- сделка , осъществена с ЛС на ТКЗС по Наредбата за търговете и придобивна давност с начален момент – цитираният договор от 12.12.1992 г., сключен въз основа на спечелен търг по цитираната Наредба. Обсъждайки приложените доказателства Великотърновския апелативен съд е намерил , че договора е нищожен защото Ликвидационният съвет на ТКЗС в ликвидация не е могъл да се разпореди със земеделската земя , тъй като по силата на § 11, ал.1 от ЗСПЗЗ сделките сключени в нарушение на мораториума, наложен от Народното събрание с кооперативно имущество след 1.01.1990 г. са нищожни по силата на закона. Обсъдено е и въведеното при условията на евентуалност оригинерно основание , като е подчертано, че следва да е налице фактическият състав на чл.79, ал.1 от Закона за собствеността защото сключеният договор не представлява годно основание за собственост, тъй като е нищожен- сключен в противоречие със закона.
Основен въпрос на който въззивното решение според настоящия състав на ВКС е дало отговор в противоречие с възприетото от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. по гр.д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС касае субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението постановено по гр.д. № 254 от 2006 г. на Районен съд, [населено място], образувано по спор по положителен установителен иск за собственост между касатора и праводателя на ответника община “В. Т.”. По този въпрос , който е релевантен за спорното право и има принципно значение следва да се допусне касационна проверка на решението при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По поставеният материално правен въпрос, по който не се намериха постановени решения по чл.290 ГПК , но който има съществено значение за установяване на правото на собственост на купувачите на основни средства на ТКЗС по Наредбата за търговете, настоящия състав намира, че следва да се допусне касация при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая настоящия състав намира, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК като възприетият извод по въпроса за допустимостта на иска поради липса на сила на пресъдено нещо по предходно решение , постановено по спор между касатора и общината е в противоречие с тълкуването , дадено с цитираното по-горе решение.
Касатора дължи държавна такса в размер на в размер на 328 лв. преведена по сметка н ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 170 от 16.09.2010 г. по гр.д. № 346 от 2010 г. на Великотърновския апелативен съд по касационната жалба на [фирма] при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
УКАЗВА на [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 328 лв., представляваща държавна такса и представи вносен документ.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след внасянето на държавната такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: