О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 512
гр.София , 25.06.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1171/2010 година намери следното :
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
В. Д. Ч. и С. Д. Ч. са подали касационна жалба срещу решение № 584 от 28.04.2010 г. по гр.д. № 444 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2010 г. , с което е оставено в сила решение № 2929 от 18.11.2009 г. па гр.д. № 1950 от 2009 г. на Пловдивския районен съд, 17 състав и е отхвърлен положителният установителен иск на В. и С. Ч. против М. В. М. по чл.124, ал.1 ГПК за собственост на два магазина с обща застроена площ от 38 кв.м. , находящи се в [населено място] , [улица] ведно с 1/5 идеална част от мястото върху което са изградени магазините, представляващо УПИ ІV-656 и 657 в кв.303/стар/- 148/нов/ по плана на [населено място]. В касационната жалба навеждат оплаквания за необоснованост на решението , но подържат и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата. Намират, че са допуснати нарушения на материалния закон.
Изложението на В. Д. Ч. и С. Д. Ч. е представено допълнително към жалбата и в него касаторите се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: следва ли в завещанието лицето на което се завещава и имота , който е завещан да бъдат достатъчно индивидуализирани. Посочват се съдебни решения на състави от ВС и ВКС , последните постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответницата М. В. М. е депозирала отговор, в който изразява становище, че решението не следва да се допуска до касационно разглеждане, тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на В. Д. Ч. и С. Д. Ч. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото не са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставеният въпрос.
Пловдивския окръжен съд е отхвърлил положителният установителен иск за собственост , предявен от В. и С. Ч. против М. В. М. по чл.124, ал.1 ГПК за два магазина с обща застроена площ от 38 кв.м. , находящи се в [населено място] , [улица] ведно с 1/5 идеална част от мястото върху което са изградени магазините, представляващо УПИ ІV-656 и 657 в кв.303/стар/- 148/нов/ по плана на [населено място] защото е намерил че те не са собственици на имота по силата на наследствено правоотношение, възникнало след смъртта на техния вуйчо М. Г. М.- поч. на 22.01.1954 г. /у-ние за наследници № 44 от 14.03.2008 г./. Правото на собственост е придобито от ответницата М. В. М. по силата на саморъчно завещание, направено от наследодателя на ищците М. М.. И двете съдебни инстанции са разгледали доводите на ищците –касатори за недействително на завещанието поради противоречие с добрите нрави, който довод не е намерил подкрепа в доказателствата, тъй като е било установено ,че наследодателя и М. са живели на съпружески начала от 1994 г. до неговата смърт. Те подържат, че поради това, че не е посочен единният граждански номер на М. не може да се направи категоричен извод , че именно тя е заветника . Този довод е неоснователен , тъй като липсва законово изискване заветника да бъде представен със своето ЕГН освен това този довод не е бил навеждан в инстанциите по същество и за пръв път се поставя като въпрос пред касационната инстанция. Такова е положението и по довода за липса на индивидуализация на завещаните имоти, които в саморъчното завещание са посочени с административен адрес.
Настоящия състав намира ,че не следва да се допусне касационна проверка на решението по поставеният въпрос при условията на чл.280, ал.1,т.1 ГПК
Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая е не налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материално правният въпрос, тъй като нито в едно от посочените решения не е изразено виждането, че заветника следва да бъде упоменат не само с името си , но и с единният си граждански номер. В закона, а и в решенията не е посочено, че завещаният имот следва да бъде индивидуализиран и с последните кадастрални данни.
Касаторите дължат на ответницата направените разноски в касационната инстанция, които са документирани с договор за правна защита и съдействие № 0039219 и са в размер на 1000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 584 от 28.04.2010 г. по гр.д. № 444 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2010 г. по касационната жалба на В. Д. Ч. и С. Д. Ч. при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
ОСЪЖДА В. Д. Ч. с ЕГН [ЕГН] и С. Д. Ч. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплатят на М. В. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] направените разноски в размер на 1000 / хиляда лева/ .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: