О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
София 10.09.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети септември , две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниел Стоянова
Като изслуша докладваното от съдията Арсова ч.гр.дело № 323/2011 година
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Л. О. О., С. Л. Б., Е. П. К. са подали частна касационна жалба срещу определение № 496 от 21.03.2011 г. по ч. гр.д. № 543 от 2011 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила прекратителното определение от 21.12.2010 г. по гр.д. № 200 от 1999 г. по описа на Софийски градски съд. С цитираното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска. В касационната жалба се навеждат аргументи за процесуална неправилност на определението като жалбоподателите считат, че е налице правен интерес съдът да се произнесе по всички основания за нищожност на иска по чл.7 ЗВСВОНИ.
Към жалбата е представено изложение по чл.280 , ал.1, т.1 ГПК като Л. О. О., С. Л. Б., Е. П. К. посочват , че определението е постановено в отклонение от трайната съдебна практика и поставят следните въпроси: в кои случаи е налице тъждество между делата като основание за прекратяване на повторно заведеното дело; един или няколко са предявените искове по чл.7 ЗВСВОНИ когато се твърдят няколко нарушения на нормативните актове ; при наличие на определение на ВКС при което веднъж вече е отменено прекратяването на делото на същото основание , съдът длъжен ли е да се съобрази с него и да приеме, че е налице сила на пресъдено нещо по допустимостта на иска.
Ответника С. Т. С. е подал отговор на частната жалба.
Върховния касационен съд, Първо отделение като разгледа представените по делото доказателства , доводите и възраженията на страните намери за установено следното от правна и фактическа страна:
Съгласно чл.274, ал.3 ГПК при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат тези определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. В настоящия случай частната касационна жалба е процесуално допустима, защото е подадена в законният едноседмичен срок от съобщаването му, от надлежна страна и срещу съдебен акт на въззивен съд, с който се потвърждава прекратителното определение на Софийския апелативен съд.
Определението не следва да се допусне до касационно разглеждане , тъй като не са налице условията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
И в двете определения – това постановено от Софийския окръжен съд и това постановено от Софийския апелативен съд за прекратяване на производството по предявеният отрицателен установителен иск и въззивното определение , което го потвърждава, изрично се подчертава, че предмет на иска по чл. 7 ЗВСВОНИ е спор по който има постановено решение, с което сключеният договор от 28.03.1968 г. между С. Т. Т. , В. И. Т. , Столична община и Министерство на финансите е бил обявен за нищожен. Спора е бил решен и е налице сила на пресъдено нещо. По повторно заведеното дело № 200 от 1999 г. на Софийски градски съд, с което също се иска на основание чл.7 ЗВСВОНИ този договор да бъде обявен за нищожен на други основания са налице предпоставките на чл.224 ГПК /отм./. С повторната исковата молба е предявен отрицателен установителен иск по чл.7 ЗВСВОНИ при липса на правен интерес , тъй като спорното право вече е защитено ,т.е. договора е бил обявен за нищожен – този договор вече не съществува в правният мир и липсва правен интерес от отново обявяването на неговата нищожност вече на други правни основания.
Поставените въпроси са макар и важни са неотносими към настоящият спор при който липсва правен интерес от провеждането му защото материалното право е било защитено с влязло в сила решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на определение № 496 от 21.03.2011 г. по ч. гр.д. № 543 от 2011 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила прекратителното определение от 21.12.2010 г. по гр.д. № 200 от 1999 г. по описа на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: