О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 116,
гр.София , 08.02.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари , две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 622/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Д. Г. В. е подал касационна жалба срещу решение № 686, т.07, стр.356-359 от 3.12.2009 г. по гр.д. № 833 от 2009 г. на Окръжен съд, [населено място], с което е изменено сила решение № 73 от 11.06.2009 г. по гр.д. № 173 от 2007 г. на Районен съд, [населено място] в частта, с която са определени квотите от съсобствеността на съделителите., В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението в предметното поле на чл.281, т.3 ГПК. Правят се оплаквания , които са били правени и в предходните инстанции и са обсъдени в мотивите на атакувания съдебен акт.
В представеното изложение се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без обаче да посочи кой е въпроса по който счита, че следва да се допусне касационното обжалване с оглед точното приложение на закона или за развитие на правото. В изложението отново са повторени касационните оплаквания и се набляга на приложението на чл.19, ал.1 от Закона за наследството. Това мотивира настоящия състав да приеме ,че това е поставеният материално правен въпрос , а именно : внесените в кооперативна организация земи , които са били кооперативна собственост към откриване на наследството водят ли до недействителност на завета .
Ответниците В. Г. М., Ж. Д. П. , Н. А. Н. и М. А. Й. не са взели становище.
Касационната жалба е допустима.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Д. Г. В. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 , т. 3 ГПК.
Окръжен съд , [населено място] е допуснал делба на ПИ с площ от 65.0023 дка, представляващ имот № 011002, 2 категория по КВС на землището на с. “В.” , община “Г. Т.”. Посочил е ,че съсобствеността е възникнала по наследство от С. В. М. , поч. на 14.07.1965 г.и по земеделска реституция с план за земеразделяне, осъществена с решение № 16/1 от 7.07.1994 г. на ПК, [населено място]. Основният правен проблем който е стоял при разрешаването на предявеният иск за делба е размера на делбените квоти предвид направеното през 1948 г. завещание от С. М.. Въззивният съд е посочил , че спорната земеделска земя към датата на откриване на наследството не е била в патримониума на наследодателя и има характерл на “новооткрито наследство” съгласно тълкуването дадено от ОСГК на ВКС с ТР № 1 от 1998 г. Касатора счита , че в случая следва да се приложи първата хипотеза на т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 2004 г. на ОСГК като посочва, че се касае до универсално завещание защото то обхваща цялото имущество на наследодателя. Настоящият състав на ВКС обаче намира, че въззивният съд правилно е преценил представеното саморъчно завещание като завет защото отговаря на условията на чл.16, ал.2 от Закона за наследството. То макар ,че то обхваща цялата имуществена сфера на наследодателя , с него отделните имущества са завещани на различни наследници, т.е. завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник. Следователно в случая съгласно втората хипотеза в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 2004 г. на ОСГКВКС това завещание не следва да бъде зачетено и квотите правилно са определени по правилата на чл.5- чл.9 от Закона за наследството.
Налице е Тълкувателно решение по поставеният от касатора въпрос , което обуславя и наличието на трайна съдебна практика, поради което не се налага допускане на касационно обжалване на решението. Съдебният акт е съобразен с практиката на съдилищата и делото следва да се върне на Окръжен съд, [населено място] за извършването на делбата.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационна проверка на делото, тъй като по поставеният въпрос както се каза по-горе съществува трайна съдебна практика, която е съобразена от решаващият съд и която не се налага да бъде променяна.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 686, т.07, стр.356-359 от 3.12.2009 г. по гр.д. № 833 от 2009 г. на Окръжен съд, [населено място] по касационната жалба на Д. Г. В. .
ДЕЛОТО да се върне на Окръжен съд, [населено място] за извършване на делбата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: