О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№..76 ,
гр.София, 25 януари.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и трети януари, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 454/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
М. Ж. Ж. и А. Д. Ж. са подали касационна жалба срещу решение № 130 от 20.12.2010 г. по гр.д. № 1850 от 2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1214 от 8.10.2010 г. постановено по гр.д. № 5185 по описа на Бургаския районен съд за 2009 г. и са осъдени да заплатят сумата 7 286,80 лв., обезщетение за неполучените добиви от ответниците за период 1.07.2004 г. до 17.01.2008 г. и разноски в размер на 3 129 лв. В касационната жалба правят оплакване, че решението е незаконосъобразно и необосновано , като навеждат всички основания по чл.281, т.3 ГПК. Инвокират доводи и за недопустимост на решението като постановено по непредявен иск.
Представено е изложение на основанията за допускане на касационна проверка на решението като се подържа, че в случая са приложими всички хипотези на чл.280, ал.1 ГПК. Считат , е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали е допустимо при петитум за присъждане на вземането по чл.73, ал.1 от Закона за собствеността при условията на солидарност да се постанови решение при което осъдителният диспозитив да е при условията на разделност при изплащането му. На второ място се подържа , че е налице хипотезата на чл.280 ,ал.1, т.2 и т.3 ГПК без обаче да се посочат въпросите при които са констатирани тези отклонения от практиката или противоречия при решаването на релевантните за спорното правоотношение въпроси.
Ответниците Г. С. З. и К. Х. З. са депозирали отговор , в който излагат аргументи за недопустимост на касационната проверка предвид липсата на релевантни въпроси по които да се налага уточнение на съдебната практиката. Претендират разноски в размер на 900 лв.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че решението на Б. съд по касационната жалба на М. Ж. Ж. и А. Д. Ж. не следва да се допусне до касационно обжалване , при условията на чл.280, ал.1 ГПК по поставеният въпрос защото не са налице обстоятелства обуславящи приложението на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По отношение искането за допускане на касационна проверка при условията на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК настоящия състав също намира, че не следва да се допусне касация тъй като не са налице предпоставките по посочените текстове.
Бургаския окръжен съд споделяйки становището на първата инстанция е уважил предявеният от Г. С. З. и К. Х. З. против М. Ж. Ж. и А. Д. Ж. иск по чл.73, ал.1 от Закона за собствеността , като е присъдил в полза на ищците сумата 7 286,80 лв., обезщетение за неполучените добиви от ответниците за период 1.07.2004 г. до 17.01.2008 г. и разноски в размер на 3 129 лв . Сумата е присъдена общо за двамата ищци , които са съпрузи. Задълбочено е обсъдено защо ищците в претендираният период са имали качеството на недобросъвестни владелци. Многократно е посочено, че те са придобили имота от лице , което не е имало представителна власт и сделката е сключена при липсата на съгласие на собственика , поради което същата е нищожна. Следователно те не са притежавали правно основание , годно да ги направи собственици , което е условие за придобиването на имота по реда на чл.79 , ал.2 ЗС. Следователно по реда на чл.73 , ал.1 от Закона за собствеността са били длъжни да обезщетят собствениците за пропуснатите добиви от вещта. Съдилищата са прецени , че начина на плащане следва да е разделен, тъй като липсват условия за приложението на чл.121 от Закона за задълженията и договорите.
С приетия Гражданско процесуален кодекс се въведе факултативно касационно обжалване , чиято цел е уеднаквяване на практиката на съдилищата. В конкретния случай решението на въззивният съд по поставените въпроси не противоречи на приетата съдебна практика, поради което искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Ответниците М. Ж. Ж. и А. Д. Ж. следва да заплатят на Г. С. З. и К. Х. З. направените разноски в касационната инстанция в размер на 900 /деветстотин/ лв., които са документирани с представеният договор за
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 130 от 20.12.2010 г. по гр.д. № 1850 от 2010 г. на Бургаския окръжен съд при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Ж. Ж. с ЕГН [ЕГН] и А. Д. Ж. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на Г. С. З. и К. Х. З. направените разноски в касационната инстанция в размер на 900 /деветстотин/ лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: