О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 1047,
гр.София,10.11.2011 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември , две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 597/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
[фирма] е подало касационна жалба срещу решение № 127 от 15.12. 2009 г. по гр.д. № 925 от 2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено частично решение № 2093 от 2.05.2006 г. на Бургаския районен съд по гр.д. № 285 от 2005 г. и касатора е осъден да предаде на А. П. Б., М. А. Б. , Р. А. Б. , М. М. С. , Т. П. Т. , К. Т. К. , Т. К. К. и Г. К. Х. реална част от поземлен имот № 1608 , кв.89 по плана на “М. – регулация, [населено място] с площ от 1925 кв.м. ,включваща реални части от У. І и У. ІІІ , очертани в приложената от в.л. Р. скица , представляваща неразделна част от първостепенното решение.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на решението , но се подържа и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата , както и неправилно приложение на материалния закон.
В представеното изложение касатора се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК като не посочва въпроси по които счита, че съдът се е произнесъл в противоречие със трайната съдебна практика или че съществува противоречива съдебна практика по аналогични въпроси или пък че касационното произнасяне се налага с оглед развитието на правото и правилното приложение на закона. В представеното изложение отново се правят оплаквания за неправилно приложение на закона, които са в предметното поле на чл.281, т.3 ГПК. Основното оплакване е за неправилно приложение на закона при възприемането изграденият открит склад като самостоятелен обект. Тезата на касатора е че върху спорния терен е обективирано мероприятие по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, но по това възражение не са формирани въпроси , които да налагат допускане на факултативното касационно обжалване. Навеждат се само обстоятелства касаещи материалната неправилност на решението. Към изложението са представени решения на състави на ВКС без обаче да е изяснено по кои въпроси въззивният съд е формирал становище различно от изложеното в тях. Съдът не обсъжда представените решения на състави от Върховния административен съд, които се произнасят по законосъобразността на индивидуалните административни актове .
Ответниците А. П. Б., М. А. Б. , Р. А. Б. , М. М. С. , Т. П. Т. , К. Т. К. , Т. К. К. и Г. К. Х. не са взели становище по жалбата на [фирма] , са подали самостоятелна касационна жалба в частта , с която с решението им е отхвърлен иска по чл.59 ЗЗД за сумата над 600 лв. до 20 400 лв. Излагат съображения за неправилност на решението в предметното поле на чл.281, т.3 ГПК. Към жалбата е представено изложение , в което се излагат отново касационните оплаквания и основно за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на [фирма] и с касационната жалба на А. П. Б., М. А. Б. , Р. А. Б. , М. М. С. , Т. П. Т. , К. Т. К. , Т. К. К. и Г. К. Х. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ , тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК и по двете подадени жалби.
Касираното решение е постановено след отменително решение , № 917 от 8.12.2008 г. по гр.д. № 3284 от 2007 г. на ВКС , І-во отделение , с което са дадени указания по приложението на закона.
По делото е било установено, че ищците като наследници на Д. М. С. се легитимират като собственици на земеделска земя- лозе с площ от 2 927 дка , находяща се в строителните граници на гр. “С.”, м. “М.- регулация” , имот № 1608. Индивидуализацията на земята е извършена с помощния комбиниран план , изготвен въз основа на оземлителни скици , разписен лист от 1930 г., ортофотоплан от 1955 г. и анкета. Имота е нанесен в кадастралния, застроителния и регулационен план на [населено място] със заповед № 540 от 22.10.2001 г. на Кмета на Община “С.”. Имота е възстановен в реални граници с решение № 642 от 6.08.2001 г. на О. , [населено място] и въз основа на него е издаден констативен нотариален акт № 79, т.7, рег. № 7488, н.д. № 1137 от 2004 г. Касатора от своя страна е направил правопогасителното възражение за собственост придобита по приватизационна сделка, сключена с праводател еднолично акционерно дружество с държавно участие [фирма] , което е получило имота по реда на чл.17а ЗППДОБ. Въззивният съд е приел, че липсват категорични доказателства , че земята е преминала в патримониума на държавата , което би обусловило възможността тя да се разпореди с нея по реда на приватизационния закон. Изследван е начина по който терена е предоставен на О.”Т.” праводател на касатора и е посочено , че със заповед № ІХ-107 от 14.01.1969 г. на М. , издадена въз основа на т.13 от Р. № 266 от 1968 г. от обработваемата земя на ДЗС “Л.” е изключена земя с площ от 1600 кв.м. към която е прибавено лозе с площ от 800 кв.м. Така формиран този имот е отреден за складови помещения на О.”Т.” . Няма обаче данни , че е изпълнено условието по заповедта на Министъра , а именно да е приведена цената на земята на вноски съгласно изискването на ЗООЗП и да е предоставено обезщетение за унищожаване на лозето от 800 кв.м.
Липсата на формулирани въпроси и от двете страни, всяка от които касира различни части на решението мотивират настоящия състав да не допусне касационна проверка на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 127 от 15.12. 2009 г. по гр.д. № 925 от 2008 г. на Бургаския окръжен съд .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: