О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 720
София, 04.09.2012 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми август, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
Като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 316/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Д. В. Я. е подал касационна жалба срещу решение № 350 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 250 от 2011 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 115 от 25.02.2010 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по гр. № 1766 от 2006 г. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на съдебният акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост- касационни оплаквания в предметното поле на чл.281, т.3 ГПК.
Представено е изложение в което Д. В. Я. преповтаря оплакванията по същество изразени в касационната жалба и посочва, че според него решението, с което са отхвърлени предявените иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ вр. с чл.26 , ал.2 ЗЗД за нищожност на извършените дарения с нотариален акт № …, т…, н.д.№… от …. г. на имот, представляващ 1/2 ид.ч. от нива в местността “Д. Б.”, цялата с площ от 4, 013 дка, съставляваща имот №…. по картата на землището на [населено място] и в нотариален акт №…, т…., н. д.№…. от ….. г. за имот, представляващ 1/2 ид.ч. от нива в местността “П.”, цялата с площ от 3, 800 дка, съставляваща имот №… по картата на землището на [населено място] за нищожност поради накърняване на чл.29, ал.3 и чл.28, ал.1 от ЗН е неправилно. Представил е съдебни решения и доказателства.
Ответниците В. Д. Я. и В. Б. Я. не са депозирали отговор.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне до касационно разглеждане решение № 350 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 250 от 2011 г. на Кюстендилския окръжен съд по касационната жалба на Д. В. Я. защото не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Решението е съобразено с трайната съдебна практика по приложението на чл.30, ал.1 ЗН, чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и по чл.26 ЗЗД.
Касатора е предявил иск за намаляване на даренията , които неговата майка Ц. Д. Я. , починала на 5.09.2005 г. /у-ние за наследници №[ЕИК] от ….. г./ е направила в полза на брат му В. Д. Я. с н. а. №…, т….., н.д.№….. от …. г. на имот, представляващ 1/2 ид.ч. от нива в местността “Д. Б.”, цялата с площ от 4, 013 дка, съставляваща имот № …. по картата на землището на [населено място] и с н.а. № …, т…, н. д.№ …. от …. г. за имот, представляващ 1/2 ид.ч. от нива в местността “П.”, цялата с площ от 3, 800 дка, съставляваща имот №….. по картата на землището на [населено място].
С решение № 115 от 25.02.2010 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по гр. № 1766 по описа за 2006 г. иска по чл.30, ал.1 ЗН е бил уважен. Решението в тази част е влязло в сила и не е предмет на въззивното решение , нито на касационната жалба.
Със същото решение са отхвърлени двата установителни иска. В мотивите към решението е посочено, че договорите за дарение, обективирани в цитираните нотариални актове са действителни сделки и не противоречат на закона по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД макар с тях да е била накърнена запазената част на касатора Д. В. Я. от наследството на покойната му майка. Аргумент в тази посока е и обстоятелството, че е извършено намаляване на даренията , което не би могло да стане ако сделките бяха нищожни.
В. съд е посочил, че текста на чл. 28, ал. 1 от ЗН урежда запазената част от наследството за наследниците по закон и забранява накърняването й чрез завещателни разпореждания и дарения, а чл. 29, ал. 3 от ЗН определя размера на запазена и разполагаема част. Със смъртта на едно лице се открива наследството му като съвкупност от имуществени права и задължения, което се придобива от наследниците му въз основа на закона – чл.5-чл.10 от Закона за наследството и което включва и касатора като наследник по закон от първи ред . Наследството обаче може да бъде накърнено с предхождащи сделки за дарение .
От момента на смъртта на наследодателя неговото имущество, което съществува в патримониума му, преминава по силата на универсалното правоприемство към наследниците . Ако наследодателят към този момент не притежава имущественото право, защото то е прехвърлено чрез безвъзмездна правна сделка и придобито от другиго , наследниците по закон не могат да получат дължимото имущество. Именно тогава възниква потестативното право да се иска намаляване на безвъзмездните разпореждания и възстановяване на запазената част. т.е. разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗН указва начина на защита при накърнена запазена част.
Както правилно е посочили Кюстендилския окръжен съд упражняването на правата по чл. 30, ал. 1 от ЗН предполага действителна правна сделка защото само такава сделка поражда целените с нея последици – преминаване на имущество от патримониума на наследодателя в патримониума на друго лице. Именно тогава и възниква правото на наследника да поиска намаляването й за да получи своята запазена част от наследството. Касатора е постигнал този резултат с решението на Кюстендилския районен съд. Останалите обаче искове, предявени от него са неоснователни и това разбиране се споделя и от настоящия състав. Предвид изложеното следва да се приеме, че исковете по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за обявяване на процесните договори за дарение за частично нищожни са неоснователни и правилно са отхвърлени с обжалваното решение.
Правилно е посочено , че производството по делото е прекратено по предявените срещу ответника В. Б. Я. искове защото не се сочат обстоятелства за съществуването на спор между касатора и този ответник- негов баща относно договорите за дарение на посочените имоти.
Настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК тъй като не са налице въпроси в предметното поле на текста , а решението по съществото на спора е съобразено с трайната съдебна практика касаеща производството по възстановяване на запазена част.
Разпоредбата на чл.280 , ал.1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, който се различава от вече формираната съдебна практика или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезата на приложното поле на чл.280 , ал.1, т.1-3 ГПК защото изведените от касатора въпроси касаят изводите на въззивният съд по съществото на спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 350 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 250 от 2011 г. на Кюстендилския окръжен съд решение по касационната жалба на Д. В. Я. при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: